The Music Department

• "Walking with my feet ten feet off of Beale" препраща към реално съществуваща улица в Мемфис и Райли Б.Кинг, който става известен като "Beale Street Blues Boy" малко след пристигането си в Мемфис, а по-късно името му е съкратено просто на Би Би Кинг. Останалото е история.
• Пеейки "Muriel plays piano every Friday at The Hollywood" Коен се обръща към Мис Мюриел – госпъл изпълнителка, която през 80-те години на миналия век всеки петък е свири в Холивуд кафе . През 1986г Марк Коен наистина посещава този бар и Мис Мюриел го кани да изпее Amazing Grace заедно с нея, питайки го, така както е питала всички - "Tell me are you a Christian child?". (Във версията на Шер името Мюриел е заменено с Гейбриел). Самият Коен, който е евреин, твърди, че песента е за духовно прераждане и пробуждане, заради което и той отговаря "Ma'am I am tonight", завладян от духа на „Краля” ( “King” – от английски – референция към Кралят на рока Елвис и Би Би Кинг). След като е бил посетен от духовете на блус легендите той се чувства част от това съсловие и от този техен свят.
• „Холивуд Кафе” съществува все още. Оригинална сграда, в която се е помещавало заведението, изгаря и през 1969 година то е реновирано. Блус и Джаз миналото му е запазено и до днес музиканти свирят на живо за клиентите на заведението.
• Споменатият в първия куплет W.C. Handy е блус легенда, чиито известни песни са St. Louis Blues, Beale Street Blues и Memphis Blues. В Мемфис дори има статуя в негова чест, която действително се намира много близо до вече спомената Beale street.
• Противно на очакванията, препратката към "Blue Suede Shoes" няма нищо общо с Елвис Пресли. Коен говори за Карл Пъркинс, който пръв записва едноименната песен за „Сън Рекърдс”, но за съжаление не успява да я представи на публиката. Което от своя страна позволява на кавър версията на Елвис за „RCA Нашвил” да стане хит.
• Споменаването на духът на Елвис ("Saw the ghost of Elvis up on Union Avenue and followed him up to gates of Graceland.") символично описва пътя на Елвис от "Memphis Recording Service" (което се намира на Юниън Авеню) до Грейсланд. “Духът на Елвис” също така се отнася и за Baptist Memorial Hospital, която също се намира на Юниън Авеню, и където на 16/08/1977 в обявена смъртта на Кралят на рока.
• "Security didn't see him" е вероятно най-спорната реплика от целия текст на песента. Най-простото обяснение е, че тъй като говорим за духа на Елвис, е напълно нормално охраната да не го види. Една от версиите за тълкуването на тези думи е закачливо напомняне към Брус Спрингстийн и една от неговите истории, в която се разказва как веднъж успял да прескочи оградата на Грейсланд без охраната да го види, за да даде на Елвис песен, която сам написал. Песента, която Брус Спрингстийн се е опитал да предложи на Елвис, е била 'Fire', която Кралят отхвърля и по-късно тя е записана от Pointer Sisters, а след това и от самият Брус Спрингстийн.
• "There's catfish on table and gospel in the air" противопоставя светското на святото. Думата „catfish” в блус-метафора за сексуален контакт и също така е жаргонен израз, използван в значението на женски полови органи. Коен поставя един срещу друг „catfish” и „gospel”, правейки първата дума символ на плътските желания, а втората – на интелекта и духовността. Вглеждането в сексуалното значение на „catfish” обаче е „вглеждане прекалено на дълбоко”. По-простото обяснение и тълкуване на думата и нейното значение в текста се крие във връзката с католическото спазване на Великия Пост, когато не е позволено да се яде месо в петък, но рибата е разрешена. Освен това „catfish” като ястие се ползва с изключително голяма популярност в Тенеси.
• Споменаването на "The Jungle Room” е поредната препратка към Елвис и една от стаите в имението му Грейсланд, която е била обзаведена изцяло в мебели, донесени от Хавай.

Една статия, която ми попадна случайно в интернет... (Беше ми изпратено копие по мейла). И тъй като много ми хареса, реших да я споделя и тук. Има доста истина в нея.. Честно казано ми се иска да знам кой е авторът й... Най-малкото, за да му/й кажа кооооолко е прав!

" ....В последното десетилетие ситуацията в българската поп музика се промени. Промени се и самата музика. Еволюира. По-скоро мутира. Превърна се в нещо неясно какво, трудно за обяснение и възприемане. Разпадна се като политическа сила без лидер. Останаха само някои имена и стари текстове като лозунги, сякаш да ни напомнят какво е било. Сега сме в опозиция. Търсим виновните и обвиняваме. Радиата, че не ни излъчват, музикалните ни телевизии, че им е паднал рейтингът, масовия вкус, поп фолка, балканския манталитет. Докато ние (поп певците) си лаем, керванът (поп фолкът) си върви. Защо не се качим на него, или не създадем свой, с който да продължим? Отговорът – защото всеки такъв си има предводител, който да го оглавява. Ние все още нямаме.