The Music Department

              Пилотният сингъл от новият албум на вокалиста на Dream Theater Джеймс Лабри “One More Time” предизвика известен дебат между феновете на групата. Малко шокиращо е когато в соловият проект на някой музикант от голяма група изведнъж чуеш нечий друг глас. И точно това се случва в “One More Time” – песента започва с крясъците на барабаниста Peter Wildoer. Това необичайно начало освен, че раздели феновете на групи, постави един интересен въпрос – имат ли място все още чистите хеви метъл вокали в днешния хеви метъл?

                След известното разочарование, което изпитах, след като чух новият албум на Линкин Парк и проектът Kiske/Somerville на бившият вокалист на Helloween Michel Kiske и американската симфоник /прогресив метъл певица Amanda Somerville, честно казано реших да не тая кой знае какви надежди към списъка с албуми на любими музиканти, които предстоят на излязат.

Както вече казах - Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо.

Групата, която не се престарава да бълва албуми и сингли и въобще не се интересува дали песните й ще се въртят по комерсиалните радиостанции или не, съществува вече четвърт век и има армия от верни фенове. Dream Theаter не е от онези банди, които се влияят от тенденциите или модата в музиката, не се интересуват от тълпите и комерсиалните вкусове на публиката. Музикалният им стил им е почти не променен от самото им създаване през 1985година до днес. За много хора те са странни, "прекалено инструментални", дори депресиращи и травмиращи. И така да е на първо слушане, ако човек се вслуша в текстовете им и се остави на музиката да го води, ще открие, че те са магически и способни да пренесат слушателя от едно измерение в друго.

Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо. И по някаква ирония на съдбата, тази сутрин ми беше леко помрачена от една новина, свързана с групата – Mike Portnoy напуска Dream Theater. Много мнения изчетох по различни блогове и форуми. За доста от тях не особено ласкави. Не знам, хора, ама Портной е гений, друго не може да се каже! Уникални песни, уникални албуми е създал творческият тандем Портной/ Петручи. Впечатляващи композиции и текстове. На тези, които успяха да го оплюят в социалните мрежи и да се напишат ‘че е било време Dream Theater да си намерят наистина кадърен барабанист’, мога да кажа само, че очевидно не могат да разберат дълбочината на творчеството на Theater. Като се замисля може би след последният албум и по-специално след „Wither” трябваше да се замислим накъде отиват нещата. Песента говори за стресираща част на писането на песни, за творец, който сякаш е достигнал предела на силите си и е ‘блокирал’. Установявайки, че е достигнал до задънена улица, той се отказва само за да намери ново вдъхновение. Целият последен албум на групата Black Clouds & Silver Linings се фокусира върху стресиращите и притеснителните моменти в живота на човек.  И макар „Wither” да е писана от Петручи, а не от Портной, сякаш обяснява много точно последната новина. Или поне това е асоциацията, която може да бъде направена. Майк Портной напуска Dream Theater, за да се отдаде на други проекти. Тъжно. И докато човек чете новината в официалния сайт на групата, за фон звучи не друга песен, а именно „Wither”… Невероятна песен за невероятен творец и неговото ново вдъхновение.

                След доста дълго чакане, новият албум на Линкин Парк е факт. Предвиден да излезе официално на 14/09/2010, той вече може да бъде свален от интернет. И да, предвид факта колко дълго го чаках (и почти сънувах) този албум, още щом подочух, му се нахвърлих. Разпространих мълвата и зачаках да се свали. Както каза един приятел – „Банална обложка – минус една точка; сваля се бавно – минус 2 точки.”. Е, това, че се сваля бавно, не е проблем на Линкин, а по-скоро наша лична драма.

Един от най-сложните и претенциозни стилове в рок музиката води своето начало от 60те години на 20 век и се развива в множество друго под-стилове - симфоничен рок, арт рок, прогресив метъл и др. През 90те години към „прогресив рок” започва да се причислява всичко, което по един или друг начин не може да се окачестви като някакъв друг вид рок музика. Отличителният белег на стила е сложността на композициите, които се изпълняват, а не виртуозността на изпълнителите. Макар да е трудно да се изработи и извади единна дефиниция за този стил, той много лесно се разпознава от останалите рок-стилове, именно заради сложните си композиции и дългите си песни.