Linkin Park - „A Thousand Suns”
След доста дълго чакане, новият албум на Линкин Парк е факт. Предвиден да излезе официално на 14/09/2010, той вече може да бъде свален от интернет. И да, предвид факта колко дълго го чаках (и почти сънувах) този албум, още щом подочух, му се нахвърлих. Разпространих мълвата и зачаках да се свали. Както каза един приятел – „Банална обложка – минус една точка; сваля се бавно – минус 2 точки.”. Е, това, че се сваля бавно, не е проблем на Линкин, а по-скоро наша лична драма.
Но да се върнем на албума. „A Thousand Suns” не оправда очакванията ми изцяло. ( И май не само моите, тъй като видях и други разочаровани коментари по темата из социалните мрежи.) Може би имах прекалено големи очаквания към Линкин Парк като цяло. Което според мен е обяснимо след албум като Meteora, например. Уникален албум! Много добър. Може би най-добрият им.
Пилотният сингъл от новият албум „The Catalyst” не представлява нищо особено. Доста типичен за стила на Линкин Парк, но далеч не толкова впечатляващ, колкото старите им композиции. Това, което не можем да отречем, е много добрият клип към песента. За съжаление обаче, Линкин Парк не правят филми, а музика. Независимо от това обаче като цяло песента получава позитивни отзиви след издаването си и се изкачва бързо нагоре вя класациите. „A Thousand Suns” започва доста силно. Много добра интродукция, силен преход и уникална първа песен. "Burning in the Skies" е една от най-добрите в целият албум. Наличието на преходни, почти изцяло инструментални, парчета с дължина под две минути, придава интересно звучене на целият албум, но дори и това май е крайно недостатъчно. Спряганата за следващ сингъл от албума "Waiting for the End" има доста диско звучене, както между впрочем и почти целият албум. Твърде комерсиално, което някак си противоречи на Линкин Парк, такива каквито ги познаваме и обичаме.
След много силното начало, постепенно, песен след песен, албумът започва да избозява. А след Minutes to Midnight, който беше меко казано много слаб албум, като че се надявахме, че този ще е по-добър. Сред песните, които се открояваха в Minutes to Midnight, можем да посочим "What I've Done" и "Leave Out All the Rest". Като последната се отличава и с добър клип. Тук добрите композиции, които се открояват и наистина заслужават да бъдат чути са "Burning in the Skies", "Blackout" (която до голяма степен напомня старите Линкин Парк от времето на Hybrid Theory), "Wretches and Kings" и "Iridescent" (тя пък звучи малко като "Leave Out All the Rest" и носи същият дух). Последните 2 песни от албума са именно онзи край, който си мислех, че Линкин можеха и да не записват. Петнадесетата песен - "The Messenger" звучи някак необичайно за Линкин Парк. Прекалено лирично и нежно. Подхожда по-скоро на някой хепи-металист, а не на Линкин Парк, които познаваме като по-агресивни,
Като цяло албумът не е от най-силните им, но не може да бъде определен и като отчайващ, слаб или изцяло лош. Да, всички помним Meteora и на този фон „A Thousand Suns” бледнее. Това, което не се е променило, са хубавите текстове, които Линкин Парк пишат. Песните им отново са смислени и изпълнени с много силни думи. И точно това винаги ми е харесвало в тях. (Освен факта, че именно с песните на Линкин Парк свързвам много хубави спомени от гимназиалните си години).
„A Thousand Suns” е приятен и лек. Може би след няколко седмици Hamerfall и Dream Theater ушите ми някак си имат нужда от настройване на по-лека вълна и недоволстват, ако не усещат сила на звука. И точно поради тази причина не могат да оценят и Линкин Парк. J Склонна съм да допусна това. Така като съм склонна да допусна и факта, че Линкин Парк започнаха наистина много силно с два добри албума и публиката няма как да не очаква нещо грандиозно от тях …нещо в стил In the end или Numb например.
0 Response to "Linkin Park - „A Thousand Suns”"
Публикуване на коментар