Music for the Masses

Сутрин, когато си пуснеш някоя музикална програма за фон, установяваш, че нямаш никакъв избор. Ти не просто си принуден да слушаш това, което ти се пуска, но и си поставен в някакви граници, наложени ти от масата – този месец въртим определени пет песни и това е! Но защо една маса, която е изначално ограничена и продължава да се самоограничава всеки ден, да определя каква музика да слушаш ти?

Решението, разбира се, е просто – изключваш телевизора и приключваш с това сутрешно китайско мъчение. И тъй като не се кефиш на Lady Gaga, Beyoncé, Britney Spears и другите слабо известни Mainstream величия, ставаш ‘странен, луд и нищо не разбиращ’. Ха-Ха! Добре, че нищо не разбирам и мисля да продължа „нищо да не разбирам”.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

July Morning


Музикалната индустрия днес бълва „хитове” един след друг в най-буквалният смисъл „като луда”. Изпълнителите се надпреварват да записват песнички и да правят видеоклипове. И слушателят (зрителят) е засипан с цветни, шарени, глупави, абсурдни и доста често разголени и граничещи с порното клипове.И дори и да попаднем на нещо симпатично по МТВ например, след месец-два дори няма да си спомним, че тази песен ни е привлякла вниманието. Просто днес липсват класики в класически смисъл на думата. Липсват песни, които да стоят на границата на светове и да се плъзгат леко и нежно към фантастичното, карайки слушателя да се разходи в други измерения и да се откъсне от действителността си по един нежен, различен и мечтателски начин. Точно такива песни обаче свирят Uriah Heep - мелодичен, романтичен и фантастичен рок, а текстовете им успяват да направят абсурдите около нас да звучат смислено, макар и неприемливо. С песни като Come away Melinda и Lady in Black те изкарват на бял свят пороците ни, които ден след ден рушат света, в който живеем.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Penny Lane. Предоставено от Blogger.