Music for the Masses
Сутрин, когато си пуснеш някоя музикална програма за фон, установяваш, че нямаш никакъв избор. Ти не просто си принуден да слушаш това, което ти се пуска, но и си поставен в някакви граници, наложени ти от масата – този месец въртим определени пет песни и това е! Но защо една маса, която е изначално ограничена и продължава да се самоограничава всеки ден, да определя каква музика да слушаш ти?
Решението, разбира се, е просто – изключваш телевизора и приключваш с това сутрешно китайско мъчение. И тъй като не се кефиш на Lady Gaga, Beyoncé, Britney Spears и другите слабо известни Mainstream величия, ставаш ‘странен, луд и нищо не разбиращ’. Ха-Ха! Добре, че нищо не разбирам и мисля да продължа „нищо да не разбирам”.
А ако случайно не изключиш МТВ веднага и продължиш да се надяваш, че все пак ще пуснат и нещо с основна мелодия, някъде след третия път, в който чуеш (и за съжаление видиш) Give it to me на Britney Spears например, започваш да се чудиш кой канал всъщност си пуснал ? Музикалния или порнографския? А само като си спомним с коя песен започна историята си въпросния музикален канал МТВ….
И започвам да си мисля, че ако в часовете по музика слушахме повече музика и по-малко се правехме, че учим за нея, нашето поколение, както и тези след нас щяха да са много по –грамотни. И нямаше да има хора, които да не знаят кой е Майкъл Джексън, кои са Куин или Ролинг Стоунс. За Боб Дилън, Брус Спрингстийн и Джанис Джоплин мисля и да не питам, тъй като ме е страх какъв отговор ще получа.
Мисля си, че вместо всяка година да се мъчим да четем ноти и да пеем народни песни, особено предвид факта, че е повече от очевидно, че 80-90% от нас няма да станат певци, трябва да се отдели и малко време на музиката във всичките й други форми. Не съм против нотите или народните песни. Това е много добра идея, но за съжаление тя представлява само 1/10 от „програмата” в часовете по музика. Но защо няма и нещо друго? Защо останалото е bullshit в стил „уважаеми ученици, занимавайте се нещо кротко, аз си имам работа”. Предполагам не във всички училища е така, но в една много голяма част това е жестоката реалност.
Защо не напълним главите на децата с история на музика, култура, стилове и възникването им, изпълнители и велики песни, надживели времето си, вместо да ги оставяме в часовете по музика да си правят каквото си искат ? Нека пускат на децата в училище музика – изпълнители от различни стилове, десетилетия, за да открият себе си, а не да се хвърлят на комерса по МТВ и на чалгата.
Нека разкажем на децата за блуса и началото на рок ен рола; за психаделик рока, за фолк рока и за това откъде реално идва хеви метъла например; нека им разкажем от къде идва рапа и хип-хопа и какво всъщност значи поп-музика. Много хора днес слушат комерс и се чувстват горди от това; завяват го на глас, а дори не се замислят, че ‘комерс’ не съществува като музикален стил. И същите тези хора в по-голямата си част отричат групите и изпълнителите от миналото, вдъхновили именно онези техни любимци, които днес се бъхтят пред микрофона. Факта, че харесваш някого не означава, че си длъжен да харесваш и тези, които са го вдъхновили да се занимава с музика, но не можеш да ги отричаш и заклеймяваш като нещо лошо. Грешен е подходът, че това, което излиза днес, в точно тази минута, е хубаво, а останалото, което е малко по-старо, е лошо и не ‘става за слушане’. Защото ако не беше излязло онова от преди няколко години, нямаше да ги има и днешните идоли и звезди. Да не забравяме, че това, което днес много хора наричат „Комерс” е реално онова, което се е наричало „Mainstream” преди. А определението за „Mainstream” е следното : „Mainstream is, generally, the common current of thought of the majority. […..] something that is available to the general public… […]”. И при цялото ми уважение, определението за поп-музика е почти същото. „Mainstream” е „колективно съзнание, колективно мислене и мнение”. „Mainstream” не е стил, но е бил валидно определение за почти всички стилове – това е краткото название, на онова, „което се продава в дадения момент”.
За съжаление никой не се занимава с музикална култура в днешно време. липсват и качествени музикални предавания, които да имат поглед върху музиката като цяло, а не да се съсредоточават върху определен изпълнител или стил. Всъщност мисля, че изобщо липсват музикални предавания по телевизиите. И дори и музикалните телевизии като МТВ и VH1, от които се очаква да пускат хубава музика и да говорят за нея, залагат на шоута стил „Парис Хилтън си търси най-добра приятелка”“ А по повод точно това предаване, аз имам две конкретни питания – първо: „Така ли се търси най-добра приятелка – с конкурс по телевизията? (защото аз моята си я намерих в гимназията и искам да знам дали не съм сбъркала случайно J)” и второ: „Какво общо има Парис Хилтън с музикалната индустрия?”. Предполагам, ще ми кажете, че това се продава. Да, съгласна съм. Но защо се продава точно това? Защото никой не знае, че може да си купи и нещо друго. Музиката се е превърнала е нещо, което „ако те интересува, ще си го прочетеш сам”. И никой не се занимава с музикална култура вече. Трябва да се положат основите, за да се насочиш какво точно те интересува и да четеш. Нека пуснем на децата по няколко песни от десетилетие и нека те сами да преценят дали ги кефи или не.
И пак да си излея болката – не може да има хора, които да не знаят кой е Майкъл Джексън, кои са Куин, кои са Стоунс. Хора, които в живота си не са чували за Мик Джагър или Кейт Ричърдс. А Пол МакКартни им е слабо познато име, ама в коя група е бил точно никой не знае и всъщност в група ли е бил. Едновременно забавно и трагично е невежеството на някои хора, които не са чували за групи с кариера от около 4-5 десетилетия, преминали през 3-4 музикални стила и положили основите на поне още 2. Да им разяснявам и да не им разяснявам всичко това, какъв смисъл има, като не са го направили „компетентните лица” овреме в училище? …
0 Response to "Music for the Masses"
Публикуване на коментар