The Music Department

Повече от 30 различни изпълнители, сред които са Santana, Grateful Dead, Creedence Clearwater Revival, Janis Joplin, The Who, Jefferson Airplane, Joe Cocker и Jimi Hendrix, пеят пред събралата се тълпа. Емоциите, с които е наситен Уудсток остават в съзнанието на всички, които са били част от това явление, до края на живота им. Сред най-ярките изпълнения е 40-минутното представяне на Quill, които всъщност излизат само с 4 свои песни; както и изпълнението на The Who, които представят 25 композиции, включително и рок-операта “Tommy”.

Инициативата за фестивала е на Майкъл Ланг, Джон Робъртс, Джоел Росенман и Арти Корнфелд и е финансиран от Робъртс и Росенман. Търсейки интересен начин за инвестиции и нестандартно бизнес предложение, двамата пускат обявя в The New York Times и The Wall Street Journal. Ланг и Корнфилд забелязват обявата и й отговарят. Първоначално четиримата започват да обсъждат идеята за звукозаписно студио в Уудсток. В последствие тази идея се превръща в „музикален фестивал на открито”, който е трябвало да бъде с много по-малки мащаби от реално състоялият се Уудсток и да включва само артисти живеещи в областта около самият град.

През април 1969г наскоро прочулите се Creedence Clearwater Revival са първата група, която подписва договор за участие в предстоящият фестивал. До този момент организаторите изпитват известни трудности с това да намерят „големи имена”, които да свирят на фестивала. Но като че след като Creedence подписват, всичко се оправя и „големите имена започват да прииждат”. Определени да започнат изпълнението си в 3ч през нощта и не включени в документалният филм (по настояване на фронтмена на групата Джон Фогърти), Creedence остават разочаровани и огорчени от фамозното събитие.

Предвиден да се състои в Уолкил, New York, Уудсток сменя местонахождението си почти в последния момент. Организаторите са убедени, че на концерта няма да дойдат повече от 50 000 души. Градската управа на Уолкил се противопоставя на начинанието и в началото на юли 1969г дори прокарва закон, който забранява всякакви събирания на публично място на повече от 5000 души. На 15 юли 1969 градската управа на Уолкил официално забранява провеждането на фестивала в града, базирайки се на това, че „обществените преносими тоалетни ще са в разрез с приетият в града код за поведение”. Забраната както и репортажите за нея се оказват една чудесна реклама за Уудсток. Макс Ясгур предлага събитието да се проведе на имота му.

За съжаление не всички емблематични за хипи движението изпълнители приемат да участват във фестивала. Някои от най-големите имена в психаделик рок музиката, на които този стил дължи появата и развитието си, отказват да бъдат част от събитието. Бийтълс, чийто албум „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band” се счита за един от първите психаделик рок албуми, не участват в Уудсток. А причината за тяхното отсъствие е доста спорна. Самите Бийтълс са пред разпадане когато се състои фестивала и не са пяли на живо от август 1966г. Дорс отказват участието си в последния момент, тъй като смятат, че Уудсток ще е „по-лоша версия на Поп фестивалът в Монтерей от преди няколко години, и по-късно съжаляват за взетото решение. Мениджърът на Led Zeppelin отказва участието на групата, тъй като не желае „Led Zeppelin да бъдат просто една от многото групи на сцената”, както е било предвидено да бъде на Уудсток. Уморени от участия по фестивали, The Byrds също отказват, мислейки си, че тази изява няма да е много по-различна от останалите през въпросното лято. И така пропускат най-добрият фестивал, на който са могли да участват. Въпреки че води преговори за участие, Боб Дилън не става част от изпълнителите на Уудсток, тъй като синът му се разболява. Освен това певецът е доста недоволен от огромният брой хипита, които обикалят в близост до дома му, намиращ се в околията на първоначално избраното място за фестивала. The Moody Blues предпочитат участие в Париж, планирано за същият уикенд.

Документалният филм Woodstock излиза през 1970г. Арти Корнфилд (един от организаторите на фестивала), търсейки пари за да филмира Уудсток, отива при Фред Уеинтраб, изпълнителен директор на Warner Bros. След като вече е бил отхвърлен на много места, Корнфилд най-накрая получава помощ от Уеинтраб, който дори застава срещу общото мнение в Warner Bros и дава на Корнфилд $100,000, за да заснеме филма. Именно този документален филм спасява Warner Bros, когато се намират на ръба и са заплашени от изпадане от бизнеса. Режисьорът на филма Michael Wadleigh сформира екип, който да направи филма, съгласявайки се да им плати двойно, ако лентата има успех. Стараейки се да го направи както за хипи движението, така и за музиката на Уудсток, той слуша разказите и мненията на самите хипита не само за събитието, но и за другите неща, които ги вълнуват, като например войната във Виетнам или мислите им за местните жители на Бетъл. Документалната лента печели наградата на Академията за документален филм и се счита за един от филмите с голямо културно значение в Америка. През 1994г излиза нова версия на филма - Woodstock: The Director's Cut, която включва не издавани преди кадри с Джанис Джоплин, както и допълнителни изпълнения на Jefferson Airplane, Jimi Hendrix и Canned Heat.