Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо. И по някаква ирония на съдбата, тази сутрин ми беше леко помрачена от една новина, свързана с групата – Mike Portnoy напуска Dream Theater. Много мнения изчетох по различни блогове и форуми. За доста от тях не особено ласкави. Не знам, хора, ама Портной е гений, друго не може да се каже! Уникални песни, уникални албуми е създал творческият тандем Портной/ Петручи. Впечатляващи композиции и текстове. На тези, които успяха да го оплюят в социалните мрежи и да се напишат ‘че е било време Dream Theater да си намерят наистина кадърен барабанист’, мога да кажа само, че очевидно не могат да разберат дълбочината на творчеството на Theater. Като се замисля може би след последният албум и по-специално след „Wither” трябваше да се замислим накъде отиват нещата. Песента говори за стресираща част на писането на песни, за творец, който сякаш е достигнал предела на силите си и е ‘блокирал’. Установявайки, че е достигнал до задънена улица, той се отказва само за да намери ново вдъхновение. Целият последен албум на групата Black Clouds & Silver Linings се фокусира върху стресиращите и притеснителните моменти в живота на човек. И макар „Wither” да е писана от Петручи, а не от Портной, сякаш обяснява много точно последната новина. Или поне това е асоциацията, която може да бъде направена. Майк Портной напуска Dream Theater, за да се отдаде на други проекти. Тъжно. И докато човек чете новината в официалния сайт на групата, за фон звучи не друга песен, а именно „Wither”… Невероятна песен за невероятен творец и неговото ново вдъхновение.
