The Music Department

Психаделик рок музиката се появява в средата на шейсетте години на миналия век в Америка и Великобритания като подстил на рок музиката. Вдъхновена от психаделичните изживявания, резултат от употребата на психоактивни наркотици и имащи за цел да изучават съзнанието, тя пресъздава една нова и сюреалнистична вселена, в която започват да живеят хипитата на Haight-Ashbury. Именно психаделик рок музиката е мостът между ранния рок, базиран предимно на фолк и блус, и по-късните progressive rock, glam rock, hard rock и като резултат вдъхновява появата на подстилове като хеви метъл например. Най-активният период на психаделик рока е в до към 1970-1971г. След известно затишие, в края на 70те години на миналия век започва да се възражда отново, но в малко по-променен вид и с ново име - neo-psychedelia.

Като музикален стил психаделик рокът има собствени характеристики, които да го разграничават от останалите музикални стилове, като например – електрически китари, често подсилени с ефекти като уа-уа (даващи имитация на човешки глас) и фъзбокс (кутия-педал, която генерира изкривена, по-синтетична, версия на входящия звук.); различни студио ефекти; екзотични инструменти, най-често ситар и табла; силно присъствие на клавишни инструменти, особено орган и мелотрон; силен акцент върху удължените инструментални сола; по-трудна и комплексна структура на песните, тактове, арматурата, музикалните интервали; сюреалистични, мистични или вдъхновени от литературата текстове на песни.

Терминът Psychedelic идва от гръцки и в превод означава „проява на мисленето”. Което е малко иронично предвид факта, че освен се свързва с Psychedelic Rock музиката, която пък от своя страна е вдъхновена психоактивни наркотици като LSD. Състоянието, наречено psychedelic experience, се проявява с ‘достигането и възприемането’ на аспекти от съзнанието, които са били неизвестни до този момент и с необикновен творчески изблик на съзнанието, освободено от оковите, в които се е намирало преди. Тези изживявания могат да бъдат провокирани от различни визуални стимулации на съзнанието, както и от използването на психоактивни наркотици. Халюцинации, промени във възприятията, психоза са честите прояви на т.нар psycedelic experience, който е част от психаделичния свят на хипитата на Haight-Ashbury и „лятото на любовта”.

Психаделик музиката няма строга дефиниция и може да присъства в почти всички познати днес направления – рок, поп, соул, техно и др. Връзката между психаделик рок халюциногенните субстанции, съпътстващи живота на изпълнителите в стила, водят до другото наименование на този стил – а именно „acid rock” (популярният сред хипитата на Haight-Ashbury наркотик LSD в бил наричан acid).

За първи път психаделик музикалното течение се появява в шейсетте години на миналия век, като поджанр на рок-ен-рол музиката. Комбинацията между рок и електронна музика, която представлява този стил, не рядко е създадена в следствие на психаделични изживявания, предизвикани от употребата на забранени вещества като марихуана, халюционогенни наркотици и най-вече LSD. Много характерни за този тип музика са ладовете; езотеричните текстове, в които се говори за сънища, видения или халюцинации; прекалено дългите песни и инструментални сола, които сами по себе си звучат като една дълга, но уникално добра халюцинация. Тази музика е почти изцяло вдъхновена от действието на психоактивни вещества като канабис, псилоцибин, мескалин и най-вече LSD, който само между другото е бил в списъка на нелегалните субстанции през първата половина на Психаделик ерата. Някои от известните групи, които са имали психеделични периоди, са Дорс, Пинк Флойд, Бийтълс, Бийч Бойс, Грейтфул Дед, Джими Хендрикс.

А митологията за онова лято на 1967г така и не изчезва. Появата на така наречената хипи контракултура има огромно влияние върху нашата култура днес. Йога класове, поп музика, модни тенденции, отношение към наркотиците, опазването на природата и животинските видове.... И макар някои от мечтите на хипитата да са се сбъднали, други са се изпарили, оставайки за вечни времена в онова лято.

Когато човек чуе името Сан Франсиско се сеща за „червения мост” и „улиците, които отиват нагоре-надолу по хълмовете” (последното обикновено е придружено с някое движение с ръка, сякаш слушателят няма да се сети за какво говорим).

Като човек, прекарал известно време в Сан Франсиско, мога да кажа, че освен „червен мост” и стръмни хълмисти улици, този град притежава и много други качества. Едновременно спокоен и динамичен, красив и стряскащ, нежен и демоничен, богат и беден, Сан Франсиско е град с дух, който пази спомени за легенди и хипи-настроение, което завладява всекиго по един или друг начин.

Туристическите забележителности в Сан Франсиско само довършват незабравимия облик на града. Мрачният Golden Gate Bridge, сивият Bay Bridge, заклещените на Pier 39 тюлени, The fishermen wharf, кичозният китайски квартал, почти отвесната улица Ломбард, която всички сме виждали по филмите, хипарския ъгъл на улиците Haight и Ashbury….