The Music Department

Психаделик рок музиката се появява в средата на шейсетте години на миналия век в Америка и Великобритания като подстил на рок музиката. Вдъхновена от психаделичните изживявания, резултат от употребата на психоактивни наркотици и имащи за цел да изучават съзнанието, тя пресъздава една нова и сюреалнистична вселена, в която започват да живеят хипитата на Haight-Ashbury. Именно психаделик рок музиката е мостът между ранния рок, базиран предимно на фолк и блус, и по-късните progressive rock, glam rock, hard rock и като резултат вдъхновява появата на подстилове като хеви метъл например. Най-активният период на психаделик рока е в до към 1970-1971г. След известно затишие, в края на 70те години на миналия век започва да се възражда отново, но в малко по-променен вид и с ново име - neo-psychedelia.

Като музикален стил психаделик рокът има собствени характеристики, които да го разграничават от останалите музикални стилове, като например – електрически китари, често подсилени с ефекти като уа-уа (даващи имитация на човешки глас) и фъзбокс (кутия-педал, която генерира изкривена, по-синтетична, версия на входящия звук.); различни студио ефекти; екзотични инструменти, най-често ситар и табла; силно присъствие на клавишни инструменти, особено орган и мелотрон; силен акцент върху удължените инструментални сола; по-трудна и комплексна структура на песните, тактове, арматурата, музикалните интервали; сюреалистични, мистични или вдъхновени от литературата текстове на песни.

ПРОИЗХОД: През шейсетте години много изпълнители започват да експериментират с наркотици и да включват препратки към употребата на забранените вещества в текстовете на песните си, което популяриза субстанции като LSD и рефлектира силно върху мисленето на младото поколение.

За първи път терминът „психаделик рок” е използван в песен на Holy Modal Rounders през 1964г ("Hesitation Blues"). А първата група, обявила себе си като psychedelic rock група е 13th Floor Elevators в края на 1965г. За първи път терминът се появява в публикация в един вестник в Остин, Тексас, чието заглавие гласи "Unique Elevators shine with Psychedelic Rock". Датата, на която е публикувано това заглавие е 10 февруари 1966г, когато бъдещата столица на хипи движението Haight-Ashbury вече е започнала да се пълни с млади хора от всички краища на Америка. Именно тексаската група 13th Floor Elevators са и първите, които използват терминът „психаделик” в заглавието на свой албум, който е издаден през август 1966г – „The Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators”.

Англичаните от Бийтълс започват да експериментират с LSD през 1965г и групата въвежда много от основните елементи на психаделик рок музиката именно в този период. The Byrds, идващи от калифорнийската фолк-сцена, и Yardbirds – от британската блус-сцена, имат основно влияние в развитието на жанра. Още в средата на шейсетте години психаделик начинът на живот вече е развит в Калифорния и по-специално в Сан Франсиско. Постепенно стилът преминава от акустична музика, базирана върху фолк корени, към рок скоро след като The Byrds издават кавър-версия на песента на Боб Дилън "Tambourine Man" през 1965г. След като и други калифорнийски фолк-групи се включват и започват да правят музика, определяна като „фолк-рок”, те донасят своите психаделик въздействия и вдъхновения със себе си, за да създадат „Звукът на Сан Франсиско”. Сред най-изявените продукти на тази музикална сцена на Сан Франсиско са групи и изпълнители като The Grateful Dead, Country Joe and the Fish, The Great Society, Big Brother and the Holding Company, The Charlatans, Moby Grape, Quicksilver Messenger Service и Jefferson Airplane. The Byrds много бързо излизат от определението „фолк-рок”, когато през 1966г издават сингъла си "Eight Miles High", който съдържа елементи на джаз, рага, а текста прави много силна препратка към употребата на наркотици. Във Великобритания The Yardbirds с Джеф Бек като китарист, много бързо навлизат в психаделик рок територията, добавяйки по-бързо темпо, рейв-импровизации и елементи от световната музика към своите песни. Съвсем скоро групи като Procol Harum и The Moody Blues започват да ги следват, изменяйки стила си и добавяйки елементи, характерни за психаделик рок в творчеството си си.

И въпреки, че Сан Франсиско е центъра на психаделик музикалната сцена, другите градове също могат да се похвалят с добри изпълнители в този жанр. От Лос Анжелис идват the Byrds, Iron Butterfly, The West Coast Pop Art Experimental Band и др. Най-голям комерсиален успех постигат The Doors. От Ню Йорк идват групи като The Fugs и The Godz; от Чикаго - H. P. Lovecraft….

РАЗВИТИЕ В АМЕРИКА: Музикалната сцена в Сан Франсиско продължава да се развива и заведенията като Avalon Ballroom и The Matrix (вече пицария, но в периода 1965 – 1972г е било нощен бар) започват да канят местни рок-банди да свирят. Първият музикален фестивал, организиран по този начин е през януари 1966г в Longshoremen's Hall и на него са поканени да свирят The Grateful Dead и Big Brother and the Holding Company. Психаделик музиката започва да проявява своето влияние и върху поп-музиката. The Beach Boys, ръководени от Браян Уилсън, който започва да експериментира с LSD още през 1965г, издават албума Pet Sounds (1966), в който психаделик звуците и текстовете представляват голяма част от самия албум. А сингълът им "Good Vibrations" е една от първите поп-песни, която използва теремин (един от първите изцяло електронни инструменти) в композицията си.

РАЗВИТИЕ В АНГЛИЯ: Преди 1967г в Обединеното кралство психаделик културата се появявала в медиите само в програмите на някои нелегални радио-станции. С развитието на хипи-движението и респективно на психаделик културата, започват да се появяват седмични публикации и предавания в медиите, които включват psychedelic и progressive музика, както и лайфстаил предавания за хипи-субкултурата. Скоро клубовете, които пускат този тип музика започват да печелят все по-многобройна публика с така наречените Liquid light shows.

Подобно на американския психаделик рок, британският му събрат също води началото си от фолк музиката. Една от първите психаделик поп песни във Великобритания е "Sunshine Superman", издадена през 1966г от Донован. През 1966г от британската блус сцена към психаделик музиката се присъединяват имена като Pink Floyd, Traffic, Soft Machine, Cream, и The Jimi Hendrix Experience (водени от американец, но продуцирани почти изцяло във Великобритания от Час Чандлър от The Animals). The Crazy World of Arthur Brown добавят театрални изпълнения и костюми към музиката си и пресъздават тъмната страна на психаделик културата. The Small Faces и The Who също се приобщават към новият и много популярен стил. Дори и самите The Rolling Stones включват препратки към употребата на наркотични вещества в песните си от 1966г "19th Nervous Breakdown" и "Paint It, Black".

Психаделик Рок музиката достига своя апогей в края на десетилетието. Бийтълс издава през 1967г двоен сингъл "Strawberry Fields Forever" / "Penny Lane", отваряйки вратите за английската психаделик музика, изпълнена с носталгични настроения. След това издават и албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, който съдържа противоречивото парче "Lucy in the Sky with Diamonds". Те продължават да развиват психаделик темите в творчеството си и с Magical Mystery Tour и "Hello, Goodbye" / "I Am The Walrus". Един от най-вдъхновяващите и сюреалистични записи на 1967г е песента на Procol Harum "A Whiter Shade of Pale", която достига номер едно в Обединеното кралство на 08 юни 1967г и остава на първа позиция в продължение на 6 седмици. В отговор на Sgt Pepper по-късно същата година Rolling Stones издават „Their Satanic Majesties Request”, чиято обложка е взаимствана от тази на албума на Бийтълс, а Pink Floyd – „The Piper at the Gates of Dawn”, който е и най-добрият им психаделик рок албум.

В Америка „Лятото на любовта” кара хиляди младежи да отидат в Haight-Ashbury в Сан Франсиско, увеличавайки населението на квартала от 15 000 на 100 000. Музикалният фестивал в Монтерей през юни 1967г прави звезди от Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, и The Who. Албумът на Jefferson Airplane „Surrealistic Pillow” се превръща в един от ключовите албуми за тази ера и има толкова голям комерсиален успех, че успява да привлече вниманието на звукозаписната индустрия към групата и към музикалната сцена на Сан Франсиско. Именно от този албум идват и едни от ранните и емблематични за ерата хитове - "White Rabbit" (1967) и "Somebody to Love" (1967). Първият сингъл на The Doors "Light My Fire" (самата песен е над 7 минути) има огромен комерсиален успех, но за съжаление последвалия го албум Strange Days се радва на доста скромен отзвук. На фестивалът в Уудсток през 1969г свирят всички знаменити и забележителни имена на психаделик рок сцената, включително Джанис Джоплин, Джими Хендрикс и Сантана. А по-късно същата година фестивалът Isle of Wight Festival в Уутон Бридж в Англия привлича изпълнители като Боб Дилън и The Who.

ЗАЛЕЗ И НАСЛЕДСТВО: Към края на десетилетието славата на психаделик рок музиката започва да намалява. Още от 1966г употребата на LSD е станала нелегална в Америка и във Великобритания. Серийният убиец Чарълс Менсън и неговите последователи твърдят, че са били вдъхновени от песните на Бийтълс като Helter Skelter. Всичко това допринася за появяващите се анти-хипи настроения. Безплатният концерт в Алтамонт в края на годината, организиран от Rolling Stones, става известен най-вече с факта, че чернокожия Мередит е убит от един от членовете на „Ангелите на ада” (които са наети от самите Stones да охраняват събитието). Браян Джоунс от Rolling Stones става една от първите жертви на „acid културата”. Експериментите с LSD на Питър Грийн от Fleetwood Mac и Сид Барет от Pink Floyd също имат тежки последствия (за щастие не фатални). Това по някакъв начин помага на групите им да пренасочат фокуса си и да се отърсят. Jimi Hendrix Experience и Cream се разделят. Самият Джими Хендрикс умира през септември 1970; Джанис Джоплин умира през октомври 1970 и скоро след това през юли 1971г си отива и Джим Морисън. Оцелелите банди и изпълнители бавно започват да изоставят психаделик рок музиката и да се връщат към традиционния рок. Още през 1966г, когато психаделик рока е доминиращ, Боб Дилън проповядва връщане към корените и традиционния стил, защитавайки кънтри-рок музиката. По неговите стъпки в последствие тръгват и The Byrds.

След смъртта на Браян Епстийн от сюреалистичния телевизионен филм Magical Mystery Tour, Бийтълс се отдалечават от психаделик рока с албумите”The Beatles” (1968), „Abbey Road” (1969) и „Let It Be” (1970), преди официално да се разделят. Rolling Stones също се връщат към корените си с албумите от „Beggar's Banquet” (1968) до „Exile on Main St” (1972). Голяма част от английските групи, които били част от психаделик течението (включително Pink Floyd и Soft Machine), започват да свирят progressive rock през 70те години. Албумът на Кинг Кримсън от 1969 In the Court of the Crimson King играе много важна връзка между психаделик и прогресив рок музиката. По-голямата част от музикантите изоставят психаделичните елементи в творчеството си, за да се отдадат на други експерименти, които по-късно ще положат основите на едно друго течение – синт-рок.

Психаделик рок музиката с отнесеното китарно звучене, удължените сола и странни композиции е важен мост между рока, базиран върху блус, и по-късно появилият се хеви метъл. Джеф Бек и Джими Пейдж (бившите китаристи на Yardbirds) сформират две от най-значимите групи в стила - The Jeff Beck Group и Led Zeppelin. Други пионери на хеви метъла, започнали като блус-ориентирани психаделик групи са Black Sabbath, Deep Purple, Judas Priest и UFO.

Психаделик музиката също така допринася и за създаването на глем-рок музиката. Марк Болан превръща неговото психаделик фолк дуо в рок бандата T.Rex, което става първата глем-рок група на 70те години.

НЕО-ПСИХАДЕЛИЯ: В края на 70те години психаделик рок музиката е съживена отчасти от различни пост-пънк групи като Teardrop Explodes, Soft Boys и други. В началото на 80те години към тях се присъединяват и групи от така нареченото течение Paisley Underground, което представлява ранен алтърнатив рок, зародил се в Лос Анжелис, Калифорния. Случайни включвания от артисти като Принс в края на 80те и Лени Кравиц в началото на 90те също се причисляват към нео-психаделик музиката, която предимно е оказала влияние върху алтърнатив и инди-рок групите.