От формалистите до днешната музикална индустрия
Формализмът в науката и изкуството държи за външната страна, не обръща внимание на съдържанието и свежда действителността до отвлечени форми и схеми, отделя формата от съдържанието и теорията от практиката. В музикалната теория формализъм е концепцията, че смисълът, изцяло се определя от неговия вид. …Това сложно обяснение казва едно единствено нещо – а именно, че всяко произведение на изкуството може да бъде разцепено на съставните му части и разглеждано елемент по елемент, като всяка отделна частичка от него има някакъв смисъл, допринасящ за въздействието, което указва завършеното цяло върху публиката.
Леонард Б. Майер, в „Емоция и смисъл в музиката” (1956 г.) разграничава "формализъм" от това, което той нарича "експресионизъм": "... формалистите биха казали, че значението на музиката се крие във възприемането и разбирането на музикалните връзки, изложени в даденото произведение на изкуството и това значение в музиката е преди всичко интелектуално, а експресионистите биха казали, че същите тези отношения в известен смисъл могат да възбудят чувства и емоции в слушателя." Майер отнася терминът „формалист” към Едуард Ханслик, който в последните си години защитава музиката на Брамс пред тази на Лист и Вагнер, заради ясните формални принципи (идващи от музиката на Бетовен), които открива в творчеството на Брамс и противопоставя на опитите за емоционално изразяване (идващо от музиката на Берлиоз), които пък той открива в творчеството на Лист и Вагнер. Майер също така прилага този термин за Игор Стравински, който от своя страна се дистанцира и избягва да го прилага сам за себе си. Неговата Poétique musicale от 1942 изследва „Феноменът на музиката” от перспективата на формалистите. Книгата е препис на серия лекции, които Стравински дава в Харвард през периода 1939 – 1940,
Терминът „формализъм” се използва и от английските музиколози за описание на музикални произведения, следващи стриктни правила и техники. Това определение често е използвано от тях с негативно значение.
Формалистите разглеждат изкуството като форма. За тях не е важно какво казва един текст, а как го казва. Следователно те премахват всичко, като оставят само постройката, конструкцията. Ако се замислим този подход би бил доста успешен в музиката. Една песен би могла да бъде разгледана чисто формално, като постройка, или просто един нотен лист, тъй като по този начин ние премахваме само една част от нейния смисъл, без да я лишаваме напълно от значение.
Музиката като цяло се състои от два основни компонента – мелодия и текст, като мелодията е именно онази форма, която отговаря структурно на формата, която разглеждат Формалистите в литературата. Писателите се делят според идеите си, Музикантите – според звученето. И репликата “какво казва текстът” в музиката се отнася за думите на една песен. Мелодията й е преди всичко едно чувство, което ние усещаме преди да сме успяли да се замислим какво ни казва текста на песента. По-интересното е, че понякога дори не се замисляме какво реално се пее в дадена песен. И точно това е причината повечето съвременни изпълнители да залагат на запомняща се и весела мелодийка и да пренебрегват изцяло значението на думите, които пеят. “Творят” формално, без дори да се опитват да вложат смисъл в думите си.
Музиката днес съществува по – скоро чрез формата си. Тогава много хора биха попитали какъв е смисълът да пишем текстове към песните си, когато те и без това остават не чути. Отговорът е много прост. Истински добрата песен е хармония между хубава мелодия и смислен текст. След първоначалната “еуфория” въздействието на музиката постепенно започна да намалява. И тогава идва ролята на текста. Слушателят започва да се вслушва в текста. И ако открие чувства, сходни до моментните му емоции, тази песен става много любима.
Но емоциите отминават рано или късно. Нищо не е вечно и най-вече емоциите. И остава отново мелодията. Онази форма, която разграничава песните и изпълнителите и ги подрежда в определена класификационна система.
Днес съществена част от „музикантите” (или може би било по-добре да наричаме просто „изпълнители”) не творят реално, а просто дават живот на нечие творение; на нечия песен. Само по себе си в това няма нищо лошо. Историята познава добри изпълнители, които не са написали и една песен в живота си. Голямото НО, голямата разлика идва от нагласата и начинът на изпълняване, ако можем да го наречем така. Днес малко изпълнители влагат душата и сърцето си в това, което пеят; не чувстват емоциите, заложени в песента и, което е по-лошо – дори и не се опитват да го изиграят или да се преструват. Музикалната индустрия се е превърнала в машина за пари, работеща зад сцената на едно ревю на гащи. Опростените до безумие мелодии и текстове лишават всичко от смисъл. Текстът, носител на емоциите, губи всякаква чувственост. А мелодията – губи формата си. И вече става невъзможно създаването на песен без текст. Кой ще я изпълни, когато днешните изпълнители в по-голямата си част могат само и единствено да наизустят няколко елементарни куплета ? А кой ще иска да я слуша, когато „песен без текст” не попада в графата „Комерс”? И след като не попада в графата „Комерс”, следователно просто не е хубава, отсича твърдо убеден в думите си средностатистическия младеж. Комерсиализацията на музиката уврежда и емоционалната, и формалната й част, унищожавайки ги изцяло и водейки до периодични кризи, каращи много изпълнители да потърсят вдъхновение и избавление в старите хитове и излязат пред почитателите си с (поредния) кавър.
А какво реално е кавъра? …. Стара, малко по забравена мелодия, която някой представя на нов глас. Кавър-версиите залагат на вече позната мелодия (форма), която е имала успех. В това няма нищо лошо, даже напротив – изпълняването на кавърверси по същество изкарва малко прашните стари хитове от скрина и ги представя на нова публика. За старите меломани/ фенове това са спомени, а за младата публика – напълно нови песни. Но едно е важно: добрата форма, смесена с добри емоции, остава жива, в някои случаи дори надживявайки времето на създателя си.
И ако се върнем на това, че една песен реално е смесица от мелодия и текст, като мелодията приемаме за нейната форма, а текста – за носител на емоциите, нека завършим този увод с една песен без текст, чиято форма носи много повече емоции и мечти от който и да е друг текст, писан в последните 15 години!
Enjoy!
Dire Straits - Going home
0 Response to "От формалистите до днешната музикална индустрия"
Публикуване на коментар