The Music Department

Когато човек чуе името Сан Франсиско се сеща за „червения мост” и „улиците, които отиват нагоре-надолу по хълмовете” (последното обикновено е придружено с някое движение с ръка, сякаш слушателят няма да се сети за какво говорим).

Като човек, прекарал известно време в Сан Франсиско, мога да кажа, че освен „червен мост” и стръмни хълмисти улици, този град притежава и много други качества. Едновременно спокоен и динамичен, красив и стряскащ, нежен и демоничен, богат и беден, Сан Франсиско е град с дух, който пази спомени за легенди и хипи-настроение, което завладява всекиго по един или друг начин.

Туристическите забележителности в Сан Франсиско само довършват незабравимия облик на града. Мрачният Golden Gate Bridge, сивият Bay Bridge, заклещените на Pier 39 тюлени, The fishermen wharf, кичозният китайски квартал, почти отвесната улица Ломбард, която всички сме виждали по филмите, хипарския ъгъл на улиците Haight и Ashbury….

Някога Haight-Ashbury е било мястото, откъдето човек може да си купи психаделик тениска, плакат на Джеферсън Еърплейн или т.нар. „тобако изделия за наслада”. Място, където скитници спят по улиците, а младежите показват знака на мира на случайни минувачи. Е, скитниците и просяците са все още там, но постепенно Haight-Ashbury започва да излиза от собствената си сянка. И наред с архивите от „Лятото на любовта” днес тук има и нови магазини, марки и фирми, които се отличават драстично и някак не се връзват с цялостния облик на мястото.

Haight-Ashbury става популярно място през януари 1966г, когато се превръща в мека за хипитата или както те се изразяват сами за себе си - those who are turned on and tuned in. Когато през лятото на 1967г. хипи-движението добива популярност, този квартал става негова столица. Хиляди млади хора, напуснали домовете си, се събират и живеят по улиците на квартала. Haight не изглежда като никой друг квартал в Сан Франсиско. Къщите му са оцелели от земетресението през 1906г, което разрушава по-голямата част от града. Haight дори и не звучи като никой друг квартал и в някои нощи човек може да чуе песни, идващи от Hippie Hill в Golden Gate Park…

До 1883г Haight представлява изолирани ферми и пясъчни дюни. Завършената през 1883г трамвайна линия свързва западната част на Golden Gate Park с известната улица Market Street и центъра на Сан Франсиско. В годините около 1890г Haight-Ashbury вече е квартал, където хората от средната класа могат лесно да си наемат квартира. Името идва от главната улица – Haight и една от пресечните й – Ashbury. Това е и един от малкото квартали на Сан Франсиско, който остава незасегнат от пожарите и разрушенията, съпътствали голямото земетресение през 1906г.

В средата на шейсетте години на миналия век, Haight-Ashbury става център на зараждащите се „drug culture” и рок-ен-рол начина на живот. Още през пролетта на 1967г. хиляди гимназисти и колежани завземат улиците на квартала. В желанието си да спре притока на млади хора към този квартал, правителството несъзнателно дава гласност и популярност на нарастващото хипи-движение. Общинските лидери на Haight сформират „Съвет на лятото на любовта”, давайки на случващото се популярно, разговорно име. Нарастващото внимание на медиите към хипарския живот на Haight-Ashbury привлича младежи от цяла Америка. През същата година Haight-Ashbury достига най-голямата си популярност и привлича някои от най-известните за времето си психаделик рок музиканти. Изпълнители като Jefferson Airplane, the Grateful Dead и Janis Joplin живеят в близост до известните улици, дали името на квартала. Друго много известно присъствие в града е The Diggers – местна общност анархисти, станала символ на уличния театър, която предоставяла безплатна храна на жителите всеки ден.

През „лятото на любовта” психаделик рок музиката добива все по-голяма популярност и започва да печели все по-добри и по-добри позиции в радио-ефира на страната. През 1967г Скот Макензи записва песен, която става символ на движението и на Сан Франсиско като цяло - "San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair) (написана от Джон Филипс от The Mamas & the Papas). Поп фестивалът в Монтерей през юни същата година само затвърждава статута на психаделик рок музиката, хипи културата и групите на Haight като Grateful Dead, Big Brother and the Holding Company и Jefferson Airplane, които добиват национална известност. На 07 юли 1967 година списания „Тайм” публикува на корицата си заглавие "Хипита: Философия на субкултурата". Множеството телевизионни репортажи и огромният медиен интерес към младежите живеещи в този квартал превръща Haight-Ashbury в туристическа забележителност, където обикновените хора идват да видят „онези, които са изпаднали от обществото”. Третирането на насядалите или излегнали се по Haight хипита като музейни експонати, нарушава тяхното спокойствие и желанието им да живеят в мир и любов. Haight-Ashbury се превръща в място, където младите откриват, че могат да съществуват и без да минават през всичко онова, което им налага обществото, от което бягат.