The Music Department

Като прелюдия към „Лятото на любовта” се смятат The Love Pageant Rally, състоял се на 06 октомври 1966 (денят, в който LSD е официално забранен и употребата му става нелегална) и The Human Be-In в Голдън Гейт Парк на 14 януари 1967. Първото събитие е организирано в знак на протест срещу забраната на употребата на LSD в Калифорния. Превръщането на LSD в нелегален наркотик довежда до събирането на хиляди, „намиращи се извън закона”, младежи на Haight, където ‘acid’ е част от местната култура. Идеята на организаторите на това събитие е да изкажат своя бунт „без конфронтация, по мирен път, празнувайки своята невинност.”. Събралите се в Голдън Гейт Парк не смятат, че са виновни, задето използват нелегални субстанции и празнуват „трансценденталноto съзнание, красотата на вселената и красотата на съществуването.” Grateful Dead и Janis Joplin пеят за събралите се хипита. The Love Pageant Rally логически подготвя почвата за второто събитие от този род - The Human Be-In, което се провежда на 14 януари 1967г и предизвиква значителен медиен интерес към живота и културата, които проповядва хипи-движението. Събиетието е обявено под надслов : „Трябва да се появи нова концепция за честване на човека, да се осъзнае и да се споделя, за да се създаде една нова революция с възраждане на състраданието, любовта, и на единството на цялото човечество. […]" . Факта, че на събитието идват близо 30 000 души показва ясно, че хипи движение има. Всичко това довежда по логически път до „Лятото на любовта”. А Haight-Ashbury се превръща в символ на хипи субкултурата и въвежда думата „психаделик” в официалния речник.

Непрекъснато увеличаващият се брой на млади хора, които идват към Haight започва да прави впечатление и местните власти искат да ограничат притока на студенти и колежани към Haight-Ashbury. Но в желанието си да спре притока на млади хора към този квартал, правителството несъзнателно дава гласност и популярност на разрастващото се хипи-движение и кани нови привърженици да се присъединят към случващото се. Общинските лидери на Haight сформират „Съвет на лятото на любовта”, давайки на събитията популярно, разговорно име. Нарастващото внимание на медиите към хипарския живот на Haight-Ashbury привлича младежи от цяла Америка. А Ню Йорк Таймс нарича квартала "Hashbury". Хипи-движението си има и собствена медия - San Francisco Oracle, която изживява златния си миг именно през лятото на 1967, когато има над половин милион читатели.

Увлечението на медиите към хипитата продължава и по време на музикалния фестивал Monterey Pop Festival през юни 1967, когато публиката от около 30 000 души през първия ден нараства до над 60 000 в последния. А песента - "San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair) е написана специално за да промотира фестивала.

Популярността на въпросната песен, която мигновенно става номер 1, както и растящата власт на хипи-движението привличат фенове, които идват да чуят любимите си банди, сред които са и Grateful Dead, Jefferson Airplane, Quicksilver Messenger Service, The Jimi Hendrix Experience, Otis Redding, The Byrds, и Big Brother and the Holding Company with Janis Joplin. А психаделик рок музиката започва да печели все по-добри и по-добри позиции в радио-ефира не само в страната, но и по света. Рок музикантите разбиват три-минутната бариера в поп музиката, поставена от радиостанциите, и започват да правят музика, каквато до този момент не е била правена. А името „Лято на любовта” става нарицателно за голям музикален фестивал и употребата на халюциногенни наркотици.

Над 100 000 души от цял свят идват в Haight-Ashbury, Бъркли и близките градове по крайбрежието около Сан Франсиско през лятото на 1967г. В Голдън Гейт Парк се предлагат безплатна храна и безплатни наркотици. Мотото „свободна любов” се проповядва навсякъде из знаменития вече хипарски квартал. Освен това се създава безплатна клиника и безплатен магазин, който дава най-необходимото на всеки нуждаещ се.

„Лятото на любовта” привлича огромен брой тийнейджъри и млади хора, които за съжеление Haight-Ashbury не може да побере. Бездомните по улиците се увеличават заплашително. Haight-Ashbury се сблъсква с глад, проблеми с наркотици и престъпност. Някои от живеещите по улиците младежи дори са обявени от родителите им за изчезнали или избягали в полицията. В началото на есента голям брой от дошлите напускат квартала, за да се върнат в колежа. На 06 октомври 1967г тези, които остават, организират символично погребение под надслов „Смъртта на хипито”, за да отбележат края на ерата. Това, което искат да кажат е, че всяко хипи трябва да остане там, откъдето е дошло; да не идва на Haight, а да пренесе „революцията си там, където живее” „Революцията на Haight вече е приключила и няма да се върне!”.

Когато се връщат по домовете си, наскоро посветените в тази субкултура хипита донасят нови идеи, идеали, модни тенденции и различно виждане за света в градовете си. А заедно с тях мечтите на „Лятото на любовта” отлитат към големите градове в Европа и Америка и дори стигат до Япония. А терминът „Лято на любовта” се превръща в синоним на музикален фестивал и се свързва още с парадите на електронната музика в Обединеното краство през 1988 и 1989г и растящата по това време популярност на рейв културата. На 02 септември 2007 Сан Франсиско отбеляза 40 години от „Лятото на любовта” през 1967г – една годишнина, която се чества не само в Америка, но и в много други европейски градове, където са организирани музикални фестивали, възхваляващи и почитащи събитията от лятото на 1967г.

Превърнали се в в епиценър на хипи революцията и култура, Haight-Ashbury и Сан Франциско символизират тези ценности и идеи и до днес. Сан Франсиско е място за музика, наркотици, сексуална освободеност, политическо негодувание и лично творчество; синоним на хипарския дух от шейсетте. А когато човек върви по Haight сякаш диша странен въздух, все още пропит с мириса на хилядите цветя, разнасяни по улиците на квартала. И сякаш отново сме пак ... Обратно е онова кратко лято, обратно във времето на хипитата и тяхните мечти за любов и мир. Магията, която е привлякла толкова много млади хора в Сан Франсиско в онова кратко лято, е все още край нас, макар и не толкова концентрирана. Интересно, едва сега, 40 години по-късно, светът започва да се замисля над тяхните идеи за опазване на планената, за мир и любов... Почти на време, нали? ....