The Music Department

Гениален, силен, странен, въздействащ.... Много неща могат да бъдат казани за четвъртия албум на англичаните The Who. А фактът, че Tommy е част от залата на славата на наградите Грами заради своята "историческа, художествена и значителна" стойност говори сам за себе си. И ако слушаш Tommy на запалени свещи, можеш да видиш бъдещето си....

Историятя за „глухо, нямо и сляпо момче”, което става месия, е първата музикална творба на англичаните превърнала се в рок опера.

В годините около Първата Световна Война, английският капитан от армията Уолкър изчезва безследно и е обявен за мъртъв. Съпругата му ражда син на име Томи. Когато след няколко години Капитан Уолкър се завръща изненадващо у дома, противно на очакванията му, открива, че съпругата му си е намерила любовник. Ядосан той се спречква и с двамата и убива новия любовник на Госпожа Уолкър. За да прикрият инцидента, родителите на Томи му казват, че не е видял нищо, не е чул нищо и никога на никого няма да каже за случилото се. Травмиран, Томи затваря очи, за да стане глух, сляп и ням за света, който го заобикаля. В състояние близко до кататония, подсъзнанието на Томи го отвежда на ново пътуване. В главата си той вижда фигура, облечена в сребриста рокля, която го отвежда на едно пътуване към просветлението. След години, вече превърнал се в млад мъж, Томи започва да интерпретира физическите усещания като музика.

На Коледа родителите на Томи се страхуват за душата му, тъй като той не знае за съществуването на Бог и не знае как да се моли. Сводник, наречен “The Hawker”, разгласява, че една от проститутките му има силата да лекува слепите, глухите и немите. The Acid Queen, както самата тя нарича себе си, се опитва да излекува Томи с помощта на психоактивни наркотици и секс. Присъствието на тези две „лекарства” е ясен белег за времето, в което в създаден албума – психаделик ерата на наркотици, любов и рок-ен-рол. LSD помага на Томи да започне да тълкува всички физически усещания като музика, но не лекува нито слепотата му, нито глухотата. След безуспешното лечение на The Acid Queen, родителите на Томи го оставят временно в ръцете на Чичо Ърни, алкохолик и педофил, който обаче в края на историята става помощник на момчето. Именно Чичо Ърни и братовчедът Кевин, който го тероризира за собствено забавление, когато остават сами в къщи, са травмиращите за Томи елементи в историята. Междувременно Томи открива, че има талант да играе пинбол и побеждава местният шампион. Песента, представяща тази му победа през погледа на досегашния шампион - Pinball Wizard е и най-разпознаваната песен от албума и любима на много фенове, независимо, че според Pete Townshend това е най-тромавото парче, което той някога е писал. Pinball Wizard се превръща в голям хит за Елтън Джон през 1975г, когато той изпълнява ролята на местния шампион по пинбол във филма, създаден по албума на The Who.

Родителите на Томи го завеждат на специалист, който след многобройни тестове, ги информира, че недъзите му са по-скоро психологически, отколкото физически. Томи се опитва вътрешно да се докосне до всички около себе си. Междувременно майка му също прави опити да достигне до него и е видимо разочарована, тъй като той я игнорира изцяло, вглеждайки се в собственото си отражение в огледалото (въпреки очевидна си невъзможност да види отражението си). Ядосана, тя чупи огледалото, за да върне сина си обратно в реалността. След това „магическо лечение” Томи получава някакво провидение и се превръща в гуру. Облича месийска мантия и тръгва да просветлява онези, които са готови да го последват. По време на една от проповедите му, Сали Симънс, дъщерята на преподобния, се измъква тайно от къщи, за да отиде да види Томи. Когато полицията се опитва да контролира насъбралата се тълпа, Сали пада от сцената и наранява жестоко лицето си. Белегът й остава като спомен, който да й напомня за усмивката му, Вкарването на този елемент в рок-операта има за история реална случка – на един общ концерт на The Who и The Doors, Pete Townshend ж вижда как полицията избутва едно момиче от сцената, което се е опитвало да се докосне до Джим Морисън. Бруталността, с която полицаите третират девойката го впечатлява и потриса едновременно, карайки го да включи тази случка в Tommy.

Повеждайки хората след себе си, Томи отваря и вратите на дома си за тях. Той окуражава последователите си да се превърнат в слепи, глухи и неми, за да достигнат истинското просветление. Осъзнавайки, че неговото просветление не е достигнато след като е бил излекуван, а благодарение на факта, че е достигнал фаза, в която е приел, че е сляп, глух и ням за света, последователите му отхвърлят идеите му.

Издаден през 1969г, албумът е почти изцяло създаден от китариста на The Who Pete Townshend. Албумът е вдъхновен и посветен на индийския духовен учител Мехер Баба, който е оказал голямо внимание върху Townshend. Според самия автор Tommy представлява просто една ‘смесица от идеи’, които очевидно са породени от просветлението, което самият той вярва, че е достигнал.

Когато на 23 май 1969г излиза Tommy, музикалните критици са разделени на две – едните мислят, че албума е шедьовър, а другите – че е експлоататорски. Tommy е свален от БиБиСи и някои американски радио-станции, но независимо от това става невероятен комерсиален хит. Неговият успех е последван от рок-операта, създадена по историята.

Независимо, че Tommy е описван като рок-опера, според авторът, изучавал историята на The Who, Ричард Барнс това определение не е съвсем точно. Отново според Барнс Tommy може по-скоро да се опише като „рок-кантата” или „рок цикъл от песни”. Албумът прилича по-скоро на оратория, тъй като има само инструментал, хор и солови изпълнения, но липсва сценарий, диалог между персонажите, костюми и хореография. Като контра-аргумент на теорията на Барнс можем да изтъкнем факта, че в днешно време оперите често се изпълняват без първите три липсващи в случая елемента и са много близки то Tommy. Освен това част от песните в Tommy ("1921", "Christmas", "Do You Think It's All Right?" и "Go to the Mirror") са съставени по начин, който наподобява диалог и в последствие са изпълнявани на сцена с хореография и костюми.

В музикално отношения Tommy в сложна съвкупност от поп-рок аранжименти, базирани в основната си част върху изпълненията на Townshend на акустична китара. Други инструменти, използвани в албума са пияно, орган, електрически китари, гонг, тимпан, трумпет, валдхорна и хармоника. Според авторът Ричард Барнс, изучавал историята на The Who, определението „рок-опера” не е най-точното, което може да бъде използвано, за да бъде описан албумът Tommy. Отново според Барнс Tommy може по-скоро да се нарече „рок-кантата” или „рок цикъл от песни”. Албумът прилича на оратория, тъй като има само инструментал, хор и солови изпълнения, но липсва сценарий, диалог между персонажите, костюми и хореография. Като контра-аргумент на теорията на Барнс можем да изтъкнем факта, че в днешно време новите опери често се изпълняват без първите три липсващи в случая елемента и са много близки то Tommy. Освен това част от песните в Tommy ("1921", "Christmas", "Do You Think It's All Right?" и "Go to the Mirror") са съставени по начин, който наподобява диалог и в последствие са изпълнявани на сцена с хореография и костюми.

Съществуват няколко структурни братя на Tommy, издадени в годините преди появата на албума, а именно - "Glow Girl" (1968), "Rael" (1967), "A Quick One While He's Away" (1966). През 2004г излиза диск под името The Roots of Tommy, която включва песните, вдъхновили създаването на Tommy.

Независимо от противоречивото мнение на критиците, когато Tommy излиза за пръв път, години след издаването му той е признат за шедьовър. Включен е в списъка с „1001 албума, които трябва да чуеш преди да умреш” и „Музиката, която промени света: Част 1 - 1954-1969”.

Първоначално Tommy излиза на двоен диск, а обложката съдържа картинки, които илюстрират историята. Предната обложка принадлежи към така нареченото „триптих”изобразително изкуство (произведение, което се състои от три самостоятелни творби, обединени около една идея.)

Рок-операта Tommy има няколко театрални постановки. През 1971 година за първи път е поставена на театрална сцена от Сиатълската Опера. Бет Мидлър играе ролята на The Acid Queen. През 1972г The Who заедно с Лондонския Симфоничен Оркестър и гост-изпълнители правят оркестрална версия на Tommy. През 1975г излиза първият филм, базиран върху албума на The Who. Филмовата версия включва изпълнители като Елтън Джон, Тина Търнър, Джак Никълсън, Ерик Клептън и Артур Браун. Townshend преработва историята, за да я постави в по-достоверно и по-близко за публиката време. За целта премества сюжетно действие във времето на Втората Световна Война. Също така според филмовата версия бащата на Томи е убит от любовника на майка му, а не обратното, както е в оригиналната версия. През 1978, 1979 и 1993г Tommy отново излиза на театралната сцена. А през 2008г холандската група Di-rect превежда албума на холандски и обикаля театралните сцени, представяйки го.

Кулминационната точна на Tommy е музикалният фестивал в Уудсток през 1969г. Когато Roger Daltrey започва да пее "See Me, Feel Me" слънцето започва да изгрява, сякаш като по поръчка. Моментът е запечатан на лента във филмите The Kids Are Alright и Woodstock. Този момент е считан за преломна точка за албума и за един от факторите спомогнали за неговото разпространение в Америка.

Създаден през т.нар психаделик ера в края на 60те години на миналия век, албумът много добре представя и пресъздава основните идеи и настроения на времето. Виждането на бъдещето на запалена свещ е свързано с виденията, които подсъзнанието на Томи рисува за него. Запалените свещи символизират именно онази светлина, която Томи вижда на подсъзнателно ниво; която е признак, че той се опитва да се докосне до света около него. Тъмнината, в която трябва да се слуша албума, прави въздействието му още по-голямо, тъй като оставя слушателя „сляп, глух и ням” за всичко и всички, които го заобикалят. И една фигура, облечена в сребриста рокля , го отвежда на пътуване към просветлението.Просветление в ерата на „лятото на любовта” и Уудсток е било търсено и достигано с помощта на психоактивни вещества, спомагащи за разкриване, развиване и преоткриване на подсъзнанието. А новооткритото Аз започва да интерпретира всичко чрез музика и поезия, достигайки нови граници и светове….