The Music Department

Терминът Psychedelic идва от гръцки и в превод означава „проява на мисленето”. Което е малко иронично предвид факта, че освен се свързва с Psychedelic Rock музиката, която пък от своя страна е вдъхновена психоактивни наркотици като LSD. Състоянието, наречено psychedelic experience, се проявява с ‘достигането и възприемането’ на аспекти от съзнанието, които са били неизвестни до този момент и с необикновен творчески изблик на съзнанието, освободено от оковите, в които се е намирало преди. Тези изживявания могат да бъдат провокирани от различни визуални стимулации на съзнанието, както и от използването на психоактивни наркотици. Халюцинации, промени във възприятията, психоза са честите прояви на т.нар psycedelic experience, който е част от психаделичния свят на хипитата на Haight-Ashbury и „лятото на любовта”.

Психаделик музиката няма строга дефиниция и може да присъства в почти всички познати днес направления – рок, поп, соул, техно и др. Връзката между психаделик рок халюциногенните субстанции, съпътстващи живота на изпълнителите в стила, водят до другото наименование на този стил – а именно „acid rock” (популярният сред хипитата на Haight-Ashbury наркотик LSD в бил наричан acid).

За първи път психаделик музикалното течение се появява в шейсетте години на миналия век, като поджанр на рок-ен-рол музиката. Комбинацията между рок и електронна музика, която представлява този стил, не рядко е създадена в следствие на психаделични изживявания, предизвикани от употребата на забранени вещества като марихуана, халюционогенни наркотици и най-вече LSD. Много характерни за този тип музика са ладовете; езотеричните текстове, в които се говори за сънища, видения или халюцинации; прекалено дългите песни и инструментални сола, които сами по себе си звучат като една дълга, но уникално добра халюцинация. Тази музика е почти изцяло вдъхновена от действието на психоактивни вещества като канабис, псилоцибин, мескалин и най-вече LSD, който само между другото е бил в списъка на нелегалните субстанции през първата половина на Психаделик ерата. Някои от известните групи, които са имали психеделични периоди, са Дорс, Пинк Флойд, Бийтълс, Бийч Бойс, Грейтфул Дед, Джими Хендрикс.

В периода 1965-1967г The Beatles записват и издават едни от първите психаделик рок песни. Иновацията включва най-различни източни влияния, редки и неизползвани до момента инструменти, ранни електронни откъси. От този период можем да споменен "Lucy in the Sky with Diamonds", която Джон Ленън пише заедно с Пол Макартни, вдъхновен от една рисунка на сина си Джулиян. Песента има много противоречива история и дори е била забранена и свалена от ефира на БиБиСи, зарад и асоциациите, които могат да бъдат направени с психоактияния наркотин LSD (първите букви на всяка дума от заглавието сформират именно това съкращение). Независимо от това обаче "Lucy in the Sky with Diamonds" е признава за една от най-добрите в албума на Бийтълс „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band” и една от вечните класики в psychedelic rock музиката като цяло. Само още няколко песни от този период така успешно успяват да пресъздадат психаделичният измислен свят едновременно с думи и музика. "Lucy in the Sky with Diamonds" представлява „сюреалистично стихотворение за деца, което допринася за революционния успех на албума на Бийтълс Sgt. Pepper, който буквално обгръща слушателя и го изпраща да се върти в една друга реалност”.

И докато Бийтълс само залитат по психаделик музиката, други тяхни съвременници като 13th Floor Elevators и Pink Floyd например залагат цялостно идеята за „psychedelia” в музиката си. И така се заражда психаделик рок като музикален стил, което води до първата Психаделик Ера на рок-ен-рола в периода 1966-1968г. Този тип музика става много търсен и популярен. И дори рекламите, предназначени за масата от хора, започват да включват илюзията свързана с психаделик изживявания и използването на психоактивни наркотици.

Следвайки успеха на групи като The Beatles, Cream и Pink Floyd много изпълнители започват да свирят психаделик рок. Дори и Rolling Stones отдават почит към стила и издават своя първи и единствен психаделик албум в знак на почит към Бийтълс - "Their Satanic Majesties Request". The Grateful Dead са привлечени към новият музикален стил в края на 1965г, когато участват в така наречените „Acid Tests”, свързани с експерименти и изучаване на влиянието на психоактивния наркотик LSD. Според Джери Гарсия албумът на Бийтълс "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" е източникът на вдъхновение за всички, които започват да свирят психаделик музика.

"Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" е използван и от професор Тимъти Лийри, известен като гурото на LSD, в неговите лекции за това как психаделик музиката може да се използва за опознаване и преоткриване на съзнанието. Той изтъква използването на албума, когато подтиква младежите да експериментират с LSD у дома.

Психаделик музиката може да бъде интерпретирана просто като „сюреалистично чувство; мечта”, пресъздадено от определена песен, отколкото като музикално направление със специфични правила, които да бъдат следвани. Дори и по-комерсиалните изпълнители издават песни с психаделик елементи в тях – например песента "The Rain, The Park and Other Things" на The Cowsills, която включва психаделик ефекти и фрази като част от мелодията и текста. Друг пример за такава песен е "Itchycoo Park" на The Small Faces. И двете горе-споменати песни се причисляват към стила заради текстовете си и заради ефектите използвани върху вокалите и изтрументалните части. Друга психаделик песен от този период е "Hole in My Shoe" на Traffic, която е и една от класическите за ерата и музикалния стил. Албумът на The Jefferson Airplane "After Bathing at Baxter's" е опит да бъде „уловено и запечатано какво означава психаделик изживяването за членовете на групата и какво е чувството да се намира човек в такова състояние, отново от тяхна гледна точка”. Джими Хендрикс става известен с виртуозността си като китарист и способноста си да пресъздава именно това психаделично състояние, резултат от опитите за експериментиране и опознаване на съзнанието.