The Music Department

              Колко хубаво казано! ... И колко трудно постижимо!....

              Наскоро чухме за поредната трагична история. Убийство. Къде? В Студенстски град. Не мисля да се впускам в детайли и да разсъждавам върху това кой е прав, кой е крив, кой е виновен и кой не. Фактите говорят сами за себе си – един млад човек си отиде. И в навечерието на разследването, във вестниците се появява нова статия, разказваща за пиянско сбиване в чалготека. Поредното. Дали някой ги брои? Дали някъде има статистика колко сбивания стават в чалготеките?

              Не мисля да се впускам и в разсъждения и по темата за Студенстки град. Всички знаем, че това, което трябва да е кампус в София, е просто град на хазарта, проституцията и престъпността. Не е реално в студентско градче вместо библиотеки да има барове, проститутки и наркотици; алкохолът да се лее като от чешма и да тече вечен купон. Това не е Лас Вегас! На Студенстки град му липсва онзи финес и ред, който присъства във Вегас. А съвсем отделен въпрос е, че на всичките тези неща не им е мястото в студентския кампус.  Но има органи и инстутиции, които би трябвало да контролират какво се случва там. Аз тръгнах да пиша с друга идея .... Омръзнало ми е да слушам как рокът е нещо ужасно, което трябва да се забрани и да гледам 19-годишни пикли с изкуствени мигли, цици, коси и устни да ми обясняват какво е „хубава музика” и какво е боза.

              Аз лично слушам рок във всичките му вариации. Не мисля да се впускам в подробности какъв точно рок, тъй като и без това вярвам, че на по-голяма част от читателите на тази статия, разликата между отделните под-стилове им е почти или напълно неизвестна. Но, да, рок и метъл. Предимно тежки неща с много жици и китарни сола. Посещавам само няколко заведения, които пускат музика по мой вкус. Нямам против комерсиалните звуци, които се леят по повечето заведения, но ако искам да си изкарам хубаво, определено ще предпочита да отида на рок бар. Мястото, където обаче не съм стъпвала (заявявам го с ръка на сърцето) и никога няма да стъпя, е чалготека.  И като редовен посетител на рок и метъл барове, искам да задам един въпрос: защо не сме чували за сбиване и убийство в някой от рок баровете в София? Защо именно онези уж страшни на вид хора, които слушат „сатанинска музика” се оказват много по-кротки и примерни от  ведро изглеждащите представители на другите музикални суб-култури? ...

              Мога да ви кажа защо. Рокът не е просто музика – това е начин на мислене, който твърдо отхвърля оръжието и физическото насилие. Рокът е бунт, който обаче учи бунтуващите се да защитават собствените си права без да накърняват тези на околните. Това е бунт срещу невежеството и неправдата. Култура, която отхвърля оръжието, войната и учи на любов и съпричастност.

              Това е класическият рок, от който всичко започва преди няколко деситилетия.

              Да, съгласна съм, че днес има много агресивни течения в рок музиката, които определено не звучат приветливо. Но за съжеление никой не се замисля за това, за какво пеят тези изпълнители; какво провокира агресивното им свирене. Реално всичко е рок, въпрос на избор е кой как ще свири и всичко опира до похвати. Защо хеви метълът и всичките му разновидности се осъждат и заклеймяват като „музиката на Сатаната”, „музика, която поражда насилие”? Чалгата какво поражда? .... Не ми казвайте, че там се пее за любов, защото това не е истина. За любов пеят Aerosmith в “I don’t wanna miss a thing”; Guns’N’Roses в “November rain”; Creed в “With arms wide open”; Journey в “When you love a woman”; Patty Smith и Don Henley в “Sometimes love just aint enough”; Bon Jovi в “Always” и “Bed of Roses”; Nightwish в “Ever dream”; KISS в “Beth” …. И още много, много други. Списъкът е безкраен.  Да, KISS! Онези гримираните с вокалистът с дълъг език! Такива определения съм чувала за тях. Или по-точно това е единственото, което една съществена част от младите хора днес  знаят за KISS. Жалко, нали? ....

              Има хора и хора. Навсякъде има такива, които си търсят само белята. Металика нямат летен хит и погото не е танц. Съгласна съм, че и не малко метали се бият помежду си и създават неприятни ситуации, особено под влиянието на алкохол. Но пак питам – защо не сме чели за сбиване в рок бар, завършило със смърт? Не ми казвайте, защото никой не слуша тая боза и няма такива заведения. Рок барове колкото си искате. Но хората там отиват, за да слушат музика; да чуят любимата си песен. Това са хора, които знаят какво слушат и знаят защо го слушат.

              Знаете ли какво ми се случи наскоро в един такъв бар. Докато обикалях от маса на маса в претъпканото заведение, за да видя всичките си познати, един мъж ме блъсна без да иска и замалко да се залея с коктейла си. Да, един от онези дългокоси, брадясали младежи с тениска на Iron Maiden, верига на врата и кожена гривничка със шипове. Но вмесно да ме подмине или да изръмжи „Гледай къде вървиш, ма!”, той се спря и се извини, след което попита дали съм добре. Да, бях добре. Това случва ли се в чалготеките в Студентски град или където и да е било другаде? ... Не мисля...

              Мисля, че тази случка говори сама за себе си. И колкото и странно да ви звучи това, по-голямата част от тези брадясалите с тениските на метъл групи са много мили, внимателни хора, които просто искат да се забавляват. Това са хора с различни интереси и достатъчно висока обща култура, за да разберат и харесат песни, които не се въртят само около секс. И докато силиконовите чалгари пеят само за изневери и телефони, рокът може да се похвали с песни като “Another brick in the wall” (Pink Floyd) и “Imagine” (John Lennon).

              .. Той беше мечтател, мечтател съм и аз! ... И трудно някой ще ме убеди, че музикален стил, чиято основа е поставена от песни като “Imagine” на John Lennon може да е агресивна! ....