Progressive rock & metal :: За да разберете Dream Theater по-добре ….
Един от най-сложните и претенциозни стилове в рок музиката води своето начало от 60те години на 20 век и се развива в множество друго под-стилове - симфоничен рок, арт рок, прогресив метъл и др. През 90те години към „прогресив рок” започва да се причислява всичко, което по един или друг начин не може да се окачестви като някакъв друг вид рок музика. Отличителният белег на стила е сложността на композициите, които се изпълняват, а не виртуозността на изпълнителите. Макар да е трудно да се изработи и извади единна дефиниция за този стил, той много лесно се разпознава от останалите рок-стилове, именно заради сложните си композиции и дългите си песни.
Повлиян както от хард рока и от класическата музика, така и от психаделик рока, не случайно сред най-големите имена, оформили облика на този музикален стил в началото на съществуването му са групи като Джетро Тул, Дженесис, Пинк ФЛойд, които са и сред пионерите на психаделик рок музиката. Очевидно крачката между безбожно дългите психаделик рок композиции до също толкова продължителните прогресив рок парчета се оказва много малка.
Няколко са елементите, които са безспорни за Progressive rock & metal групите, които се откриват при всеки изпълнител.
Дълги композиции – парчета от по 15-20 минути, където се откриват множество заплетени мелодии, се считат за нещо напълно нормално. Тези дълги композии са съставени от много по-малки части, които често имат самостоятелни под-заглавия и поради тази причина могат да се приемат и за отделни парчета. Обикновено съставните части на една такава 20- или 30-минутна песен се различават рязко една от друга, преминавайки през различни настроения, описвайки и затваряйки един пълен кръг от изживявания и чувства.
Текстовете представляват сложни и понякога трудно разбираеми алегорични разкази свързани с фантастиката, историята, религията, душевни болести, войната. Прогресив Рок бандите насочват песните си към личността, нейните вътрешни и външни терзания; към мечтите и болката на индивида от изживяното или неизживяното и дори към смъртта и разсъждения за нея и за значението на живота като цяло. Толкова баналната и типична за класическата рок музика тема за любовта и секса не се третира от прогресив рок бандите. Единственото изключение от правилото са Джетро Тул.
Концептуални албуми (музикално произведение, чиито отделни песни и/или композиции са обединени от общ сюжет или тема) са много типични за прогресив рок групите. Подобно на рок оперите, при тях съществува един мотив, който е водещ и около него се обединяват всички композиции, за да се получи един сравнително дълъг музикален разказ. Първите рок опери са на The Who (“A Quick One While He's Away” & “Tommy”), независимо, че групата не се включва към прогресив рок изпълнителите. Именно сред тези концептуални албуми попада и най-добрият албум, издаван някого (поне по мое мнение, но нали това все пак си е моя блог…) - Metropolis Part II: Scenes from a Memory на Dream Theater. Но за албума друг път. Както между впрочем и за самата група.
Други характеристики на прогресив рока е използването на инструменти, които не са характерни за рока, на необичайни начини на пеене, както и употреба на необичайни музикални времена, ритмически техники, гами, строеве. В много музикални произведения се съдържат сложни времеви конструкции и полиритмии. Използват се още широк динамичен диапазон комбиниращ много тихи и много шумни пасажи, често появявайки се близо един до друг.Именно тази характеристика на прогресив рока изисква музиката да се слуша внимателно и съсредоточено, а не като фон на някаква друга дейност. Прогресив рокът изисква пълна концентрация, за да бъде разбран правилно.
В някои албуми са включени и елементи или цели откъси от класически произведения. Най-известни в това отношение са „Емърсън, Лейк енд Палмър“. Много характерен елемент за този стил е, че свързва музиката с изобразителното изкуство. За начало на тази тенденция се смята Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band на „Бийтълс“, макар самите Бийтълс да не се причисляват по никакъв начин към прогресив рока. Изпълнителите от жанра използват множество звукови ефекти в композициите си. Този похват се свързва най-вече с Пинк Флойд. За пример можем да дадем първото парче от албума им Dark Side of the Moon — „Speak to Me“, което е съставено изцяло звукови ефекти — говорещ човек, тиктакаш часовник, дишане, човешки крясъци. Подобни звуци, крясъци и викове има и в творчеството нa Dream Theater, като най-ясно разграничими са може би в албума им “Metropolis Part 2: Scenes from a memory”, където човешките гласове, крясъци и тиктакането на часовник имат особено важно значение за цялостния облик на композицията и допълват музиката в албума.
Друго характерно за музикантите от прогресив рок течението е, че подобно на джазовите изпълнители, освен в основната си група, те свирят в много други странични проекти, пренасяйки по този начин виждането и усета си за музиката извън своята собствена група.
Едно от очарованията на прогресив рока са дългите сола, като говорим не само за китарите (характерни за класическия рок), но и за солови изпълнения на всички инструменти, участващи в дадена композиция.
Прогресив метълът е под жанр на хеви метълът, който съчетава силните и мощни китарни рифове на метъла, и сложните композиционни структури, сложното инструментално свирене на прогресив рока. Подобно на прогресив рок изпълнителите, групите свирещи прогресив метъл също за повлияни от джаз музикантите. Всички похвати и особености, характерни за прогресив рока, са валидни с пълна сила и за прогресив метъла. Стилът става популярен през 90те години след успеха на „Silent Lucidity“ на Queensrÿche и „Pull Me Under“ на Dream Theater и отваря пътя за много нови групи като Ayreon, и Symphony X, които вече развиват свой собствен почерк.
0 Response to "Progressive rock & metal :: За да разберете Dream Theater по-добре …."
Публикуване на коментар