The Music Department: Their ‘Majesty’

Their ‘Majesty’ – Dream Theater

Posted in Етикети: Bio | в 2:08

Както вече казах - Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо.

Групата, която не се престарава да бълва албуми и сингли и въобще не се интересува дали песните й ще се въртят по комерсиалните радиостанции или не, съществува вече четвърт век и има армия от верни фенове. Dream Theаter не е от онези банди, които се влияят от тенденциите или модата в музиката, не се интересуват от тълпите и комерсиалните вкусове на публиката. Музикалният им стил им е почти не променен от самото им създаване през 1985година до днес. За много хора те са странни, "прекалено инструментални", дори депресиращи и травмиращи. И така да е на първо слушане, ако човек се вслуша в текстовете им и се остави на музиката да го води, ще открие, че те са магически и способни да пренесат слушателя от едно измерение в друго.

Прогресив рок & метъл групата е създадена през 1985 година от трима студенти на музикалния колеж в Масачузетц - Джон Петручи, Джон Миунг и Майк Портной и в първоначалния си вид се казва „Majesty”.

През годините Dream Theater се утвърждават като една от най-успешните прогресив рок и метъл група. Независимо, че през 1992г имат дори и песен, която става много популярна по MTV, продажбите на албумите им остават сравнително ниски на фона на т.нар. mainstream изпълнители, които чупят рекорд след рекорд. По мое лично мнение, това очевидно не е имало особено значение, тъй като голяма част от т.нар. mainstream изпълнители на 90те години например днес вече ги няма, а Dream Theater все още съществуват и могат да се похвалят с това, че продажбите на албумите им не са спаднали. Идеята на музикантите никога не е била да „чупят рекорди” и да се превръщат в обикновени mainstream изпълнители. По-скоро това, което са търсели е стабилна база от фенове, стабилно място в музикалната индустрия и най-вече възможност да творят музиката, която искат с темпото, което искат.

Dream Theater стават известни с умелата си техника на изпълнение и печелят много награди от музикални списания. Членовете на групата участват в различни странични проекти. Най-продаваният албум на групата (който достига и златен статут) е Images and Words (1992). Awake от 1994г и Six Degrees of Inner Turbulence от 2002г също предизвикват голям интерес и успяват да достигнат относително високи позиции в класациите. Именно заради Six Degrees of Inner Turbulence Dream Theater стават първата група, която Entertainment Weekly разглежда в музикалната си секция в първата седмица на съществуването й. Това постижение е забележително само по себе си, предвид по-комерсиалните музикални предпочитания на изданието.

Сформирани през 1985г бъдещите Dream Theater започват своя път като правят кавъри на Rush и Iron Maiden. Триото попълва свободните позиции в групата, като кани за кейбордист Кевин Мур, който е съученик от гимназията на Петручи, и за вокал – Крис Колинс, който „спечелва” мястото си в групата след като изпълнява "Queen of the Reich" на Queensrÿche. По това време Петручи, Миунг и Портной напускат колежа, за да се посветят на групата. Същото прави и Мур.

В началото на 1986г групата, която по това време се казва все още Majesty, вече има няколко концерта във и около Ню Йорк. Също така записват и албум с демо записи, наречен The Majesty Demos. Албумът става популярен в прогресив метъл средите и първоначално издадените 1000 копия се разпродават за около 6 месеца. През ноември 1986г, след само няколко месеца съвместна работа, Крис Колинс е уволнен. След около година в търсене на заместник, най-накрая към групата се присъединява по-възрастният и по-опитен от останалите членове на Majesty музикант Чарли Доминичи. Стабилността, която Доминичи донася на групата спомага да увеличат броя на изявите си на живо.

Малко след като Доминичи става член на групата, друга група от Лас Вегас с името Majesty предявява съдебен иск и съди момчетата задето използват името й. Така те са принудени да си изберат нов псевдоним. Временно групата се подвизава като Glasser, но това име, както и другите предложения, е отхвърлено. Името Dream Theater изниква, когато бащата на Портной го предлага, вдъхновен от името на кино салон в Монтерей, Калифорния. Самото кино затваря врати през 2002г, а сградата, в която се е помещавало е разрушена. И днес на същото това място има мол.

С ново име и повече увереност, те започват да пишат нови песни, докато все още се изявяват на сцената в Ню Йорк и околните щати. Талантът на момчетата привлича вниманието на Mechanic Records и през 1988г Dream Theater подписват първия си договор със звукозаписно студио и започват записите на своя дебютен албум. Самите записи отнемат около десетина дни, а целият албум е завършен за 3 седмици.

When Dream and Day Unite излиза през 1989г и предизвиква много по-малко отзиви, отколкото групата очаква. Mechanic Records се отмятат от повечето обещания, които са били дадени на групата преди подписването на договора им със студиото и концертните изяви на Dream Theater отново са ограничени предимно около Ню Йорк. Промо-турнето за албума се състои само от 5 концерта, като първата им изява е като откриваща група за рок триото „Зебра”. След четвъртия концерт от „турнето” Доминичи е уволнен, заради различия на личностно и творческо равнище. Малко по-късно Dream Theater получават покана от Marillion да открият техен концерт и на Доминичи е даден последен шанс да се изяви като вокал на групата. На Dream Theater им отнема две години да намерят нов вокал, който да отговаря на концепцията на групата.

След като уволняват Доминичи, Dream Theater се освобождават и от договора си със звукозаписното студио. Докато пишат материала за новият си албум, усилено търсят нов вокалист. За кратко фронтмен на групата е Стив Стоун, който пее с групата само на един единствен концерт, след което е уволнен. Останалите от Dream Theater не одобряват поведението му на сцената, която определят като „лош вариант на Брус Дикинсън”. В следващите 5 месеца нямат изяви. Когато най-накрая излизат на сцена, изпълняват само инструментални композиции под името YtseJam. До 1991г групата все още търси нов вокалист. През този период са написани и по-голямата част от песните за предстоящият им албум Images and Words.

През януари 1991г Dream Theater се срещат с Кевин Джеймс ЛаБри от глем-метъл групата Winter Rose. След като изпълняват три песни с него, те го наемат за вокалист. След като става официално част от Dream Theater той решава да промени името си просто на Джеймс ЛаБри, за да не бъде бъркан с другият Кевин (Мур) в групата. С ЛаБри като фронтмен, групата отново започна да изнася концерти, предимно в и около Ню Йорк. По това време подписват и договор за 7 албума с ATCO Records (вече EastWest). Първият албум, който се появява на бял свят в следствие на новия договор е златният Images and Words (1992). Като промоция на албума от студиото правят клип към песента "Another Day", но нито албума, нито самата песен привличат някакво особено внимание. "Pull Me Under"обаче предизвиква много голям интерес и силен отзвук от радиостанциите, без да бъде промоцирана нито от групата, нито от звукозаписното студио. Успехът на "Pull Me Under", както и последвалото турне в Америка и Япония, спомагат за продажбите на Images and Words.

През май 1994г Dream Theater отново влизат в студио, а през октомври същата година излиза третият им студиен албум – Awake. Малко преди албумът да бъде официално издаден Мур обявява, че смята да напусне групата, тъй като вече не желае да изпълнява на живо и не одобрява музикалната насока, в която са поели Dream Theater. Като резултат Dream Theater трябва да намерят нов кейбордист преди дори и да си помислят за турне. Петручи и Портной попадат на Джордан Рудес в едно списание, което го обявява за „най-добър нов талант”. Двамата го канят да свири с тях на живо и след като концертът минава невероятно добре, той е поканен да стане новият член на Dream Theater. Рудес обаче отказва у предпочита да тръгне на турне с Dixie Dregs. Тогава те канят и бившият възпитаник на Музикалния колеж в Бъркли Дерек Шериниан за постоянният заместник на Мур.

След като за пореден път се оказват с нов член в редиците си, Dream Theater решават да не започват веднага да работят по нов материал. По настояване на феновете им, издават "A Change of Seasons EP". Написана през 1989г. песента е трябвало да влезе в Images and Words, но поради дължината си (почти 17 минути) е отпаднала от албума. След "A Change of Seasons EP" групата си дава кратка почивка. В следствие на промени в EastWest първоначалният договор на Dream Theater е прекратен. Новият екип на студиото не одобрява съществуващите отношения между компанията и Dream Theater и държат групата да започне да пише музика, която да е „по-достъпна за публиката”. Независимо от всичко в средата на 1997г групата влиза в студио, за да започне работа по следващият си албум. С цел да направят музиката на Dream Theater по-комерсиална, от студиото наемат музикалният продуцент Дезмънд Чаилд да работи с Петручи, за да „полира текста” на "You Or Me". Песента в последствие е изцяло преработена и се появява в албума под заглавието "You Not Me”. Работата на Дезмънд Чаилд се усеща изцяло в албума, чиито композиции са по-малко сложни и по-комерсиално насочени. Именно заради това отзивите за Falling Into Infinity са смесени. Песни като "Hollow Years" и "You Not Me” карат публиката да си мисли, че е дошло времето на едни нови, по-комерсиални Dream Theater. Falling Into Infinity се оказва разочарование във всяко едно отношение.

През 1999г Рудис заменя Шериниан на клавишните инструменти и става пълноправен член на Dream Theater. Групата отново влиза в студио. Този път, в следствие на ултиматум поставен от Портной, студиото дава на групата пълна свобода. Dream Theater вече разполагат с 20-минутнои парче, представляващо продължение на песента от Images and words "Metropolis Part 1: The Miracle and the Sleeper" и решават да превърнат тази песен в цял албум. „Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory” излиза през октомври 1999г и е посрещнат с възторг от критици и фенове. Независимо, че не постига особен успех в класациите, албумът е цитиран като най-добрият, който групата някога е издавала. Последвалото турне е най-голямото, което групата някога е правила. Dream Theater изпълняват Scenes From a Memory от началото до края, прожектирайки филм, направен по историята на екран зад тях. Грандиозен, уникален и неповторим, Metropolis със сигурност ще остане в историята на музиката.

Последният концерт в Северна Америка е записан и в последствие подготвен за издаване на DVD както и на CD. „Live Scenes from New York” – аудио вариантът, използва за обложка едно от старите логота на групата, изобразяващо горящо сърце, което постепенно става на ябълка и част от пейзажа на Ню Йорк, включително и кулите-близнаци. По злочесто съвпадение на обстоятелствата, албумът излиза т точно на 11 септември 2001година. В последствие компилацията е извадена от пазара, за да бъде преработена обложката й, а вече продадените копия се превръщат в колекционерска ценност.

Четири години след като за пръв път Dream Theater отправят молба към BearTracks Studios (EastWest) да им позволят да издадат двоен албум, групата най-накрая получава този шанс със Six Degrees of Inner Turbulence. Първият диск съдържа 5 песни със средна продължителност между 7 и 13 минути, а вторият е изцяло посветен на заглавното парче, чиято продължителност е 42 минути. Албумът е приет добре и от критиците и от феновете.

През 2003 година групата отново влиза в студио. И докато Scenes from a Memory е бил едновременно писан и записван в период на стрес и промени, Dream Theater решават да сменят подхода си и започват да пишат около три седмици преди да започнат да записват. Записите са прекъснати за кратко турне с Queensrÿche и Fates Warning, след което Dream Theater продължават работата по албума си. Кавърите на Master of Puppets и Number of the Beast вдъхновяват новият албум и Train of Thought е приет добре от критиците и до известна степен увеличава броя на феновете им и присъединява към тях хора, които до преди са били по-скоро почитатели на по-класическия рок и метъл.

В края на промоционалното турне за албума Dream Theater влизат в the Hit Factory studios, за да започнат работа по осмият си студиен албум. Както се оказва по-късно, те стават последната група, която записва в това знаменито студио, което престава да функционира завинаги след като Dream Theater завършват работата по албума си.

Octavarium излиза на пазара на 7 юни 2005г. Албумът става обект на смесени критики и мнения и поставя край на договора им с Elektra Records. Dream Theater отбелязват 20 години от създаването си с мащабно турне, по време на което като гост музиканти се включват и Ръсел Алън (Symphony X), Бъртон Си Бел (Fear Factory) и Дейв Мустейн (Megadeth), за да почетат паметта на китариста на Пантера Dimebag Darrell.

Следващият албум на Dream Theater Systematic Chaos излиза на 5 юни 2007 и бележи началото на сътрудничеството им с Roadrunner Records. Албумът съдържа 8 парчета, но технически те представляват само 7 песни. Последвалото турне Chaos In Motion World Tour започва от Италия. Следват множество участия в рок фестивали, на които Dream Theater делят сцената с Megadeth, Korn, Mastodon и Slayer. През април 2008г излиза първата им сборна компилация - Greatest Hit (...and 21 Other Pretty Cool Songs). Заглавието недвусмислено препраща към "Pull Me Under" – единственият радио хит на групата в цялата им история. Албумът включва три ремиксирани песни от Images and Words, пет нови версии на стари песни и няколко B-side сингъла. За разлика от повечето подобни компилации, събиращи най-доброто от даден изпълнител или група, Dream Theater участват активно в направата на албума, предоставяйки сами списъка с песни, които искат да включат. Те избират именно песните, които според тях най-добре отразяват музикалната им кариера.

През октомври 2008 година Dream Theater започват работа по десетия си студиен албум Black Clouds & Silver Linings, който ще се окаже съдбоносен за групата, предвещаващ бъдещето им с всяка песен. Албумът се оказва много личен за Майк Портной, който споделя, че 'The Shattered Fortress' е последната песен от серията от 12 песни, представляващи 12-те стъпки на отказване от алкохолната зависимост; а 'The Best of Times' е посветена на баща му, който умира от рак по време на записите на албума.

През юни 2010 в интервю Джеймс ЛаБри обявява, че групата ще си вземе почивка до януари 2011, когато ще започнат работа по следващият си албум. Междувременно една новината разтърси феновете на групата. Напускането на Майк Портной, макар и да не подлага на съмнение съществуването на Dream Theater, определено ще има отражение не само върху предстоящият албум. Останалите членове на групата обявиха, че продължават напред и няма да изневерят на стила си. Единственото, което ни остава е да чакаме. А дотогава можем да слушаме Black Clouds & Silver Linings, опитвайки се да осмислим всяка написана дума, и да се възхищаваме на таланта на „човекът за Dream Theater”. Музиката на Dream Theater никога не е била лесна за смилане, но сякаш този път, те са надминали себе си. Black Clouds е по-личен и по-труден от предишните; по-малко фантастичен и по-скоро изживян.

А докато чакаме, можем да спрем да се чудим защо харесваме (или не) Dream Theater. Това е група, която със сигурност не е за всеки. Прекалено мрачните й текстове, които говорят за психичните отклонения на човек, за травми от миналото, борба с алкохолизма и смъртта, определено могат да действат депресиращо. Но обяснени по начина на Dream Theater нещата някак стават много по-лесни за смилане и приемане. Символ на свободомислието, прогреса и некомерсиалното, Dream Theater е сред малкото съвременни банди, които не се влияят от mainsteam тенденциите, завладели музикалната индустрия и творят музиката, която чувстват.