Metal Vocals :: Clean vs. Heavy

              Пилотният сингъл от новият албум на вокалиста на Dream Theater Джеймс Лабри “One More Time” предизвика известен дебат между феновете на групата. Малко шокиращо е когато в соловият проект на някой музикант от голяма група изведнъж чуеш нечий друг глас. И точно това се случва в “One More Time” – песента започва с крясъците на барабаниста Peter Wildoer. Това необичайно начало освен, че раздели феновете на групи, постави един интересен въпрос – имат ли място все още чистите хеви метъл вокали в днешния хеви метъл?
              Вокалите, които сме свикнали да чуваме от Лабри, напомнят много на популярният начин на пеене от метълистите през 80те години. До известна степен начинът, по който той пее, напомня Rob Halford (Judas Priest), Bruce Dickinson (Iron Maiden), Geoff Tate (Queensrÿche) и дори Sebastian Bach (Skid Row). Оперният им стил на пеене някак ‘прониква’ в атмосферата около нас и я завладява. Когато говорим за метъл сцената от 80те години това са гласовете, които ни идват на ум. Силни, чувствени, могъщи гласове на дългокоси, рошави изпълнители. Сякаш тенорите и дългите коси (както между другото и кожите, многото метални гривни и пръстени и т.н.) сякаш са се превърнали в емблема на този тип музика и на сцената от онова време. Днес същите онези певци (като Себастиен Бах от Скид Роу) вече не са толкова рошави, нито толкова ‘одърпани на вид’, а хеви метълът и всичките му под-жанрове, които тези групи са изпълнявали до голяма степен се причислява към едно ново, измислено понятие – happy metal. Да, не съществува такъв стил, макар че го чувам от много места като определение и дори и самата аз не рядко го използвам. Идеята е, че хеви метълът, както всичко друго, се промени през последните 20-30 години и вече не е това, което беше. Днес ‘тежкият металист’ изглежда и звучи по друг начин ... очевидно.

              Това, което обаче много хора не осъзнават, е, че тежките, крещящи вокали (приличащи на чудовищни крясъци и ръмжене) са присъствали в хеви метъла още от средата на 80те години. Скрити, underground, но ги е имало. Kam Lee от  Massacre и Thomas Gabriel Fischer (a.k.a. Tom G Warrior) от  Celtic Frost са считани за основатели на т.н ‘мъртвешко грухтене’ (death grunts). (Да, предполагам, че за някои хора е трудно да си представят, че и това може да е музика. Но е. И има своите фенове.). Mark “Barney” Greenway от grindcore групата Napalm Death е един от първите изцяло ръмжащи (death growl ) вокалисти.

              Death growl (познато още като death metal vocals, death grunts, cookie monster singing, harsh vocals, unclean vocals итн.)е начин на пеене, който най-често се използва в death и black metal групите. Като цяло този музикален стил, се свързва с крещящи вокали. Той е по-тъмен и по-мрачен, но и по-смел от thrash metal-а. Вокалите в death metal групите предизвикват хаус, смущение, мизерия и страх, тъй като са необичайно дълбоки, гърлени и неразбираеми. Въпреки че като цяло за death metal групите е характерно много тихо пеене, по-скоро наподобяващо ръмжене на някой звяр, почти неразделими един от друг крясъци като вокали, има и групи с по-чисто звучене. Тези тежки вокали представляват по-скоро изръмжаване и извикване на песните, отколкото ясно и отчетливо произнасяне на думите и пеене.  Създава се впечатлението за изкривяване на гласа. Постепенното усилване на вокалите и отстъпването от класическите хеви метъл чисти вокали постепенно е довело до промяна и в стила от хеви метъл до траш и дет метъл.
              За да бъде оценена тази музика, трябва да се върнем назад и да започнем постепенно да приемаме и оценяваме вокалните техники и начинът на пеене на различните хеви метъл музиканти. Стържещият начин на пеене на Джеймс Хетфиил от Металика контрастира ярко с високите и чисти изпълнения на Роб Халфорд. От друга страна чистият хеви метъл не е способен да създаде излюзиите за странни същества, мъртвешките образи и разрушението, които създават гърлените викове на дет метъл вокалистите. Начинът на пеене, наречен „Death growls” е често критикуван и определят като грозен. Въпреки това за death metal-a това ръмжене е точно толкова естетически издържано и необходимо, колкото и употребата на инструменти в музиката като цяло. Крясъците и ръмженето като начин на пеене са в унисон с тъмната, брутална природа на death metal-a и много точно прилягат на мрачните и често смущаващи теми във въпросният стил.
              Използването на крясъци и ръмжене като допълнителен ефект в рок музиката датира от средата на 50те години. В един малко по-късен етап дори и басистът на The Who John Entwistle използва тази техника в някои от записите на групата. Именно неговите гърлено ръмжене може да се приеме за един от вдъхновителите на днешният death metal. В началото на 70те години песента "21st Century Schizoid Man" на King Crimson се отличава със силно неподредени вокали, изпяти от Грег Лейк. Други примери са "Iron Man" на Black Sabbath и "One of These Days" на Pink Floyd – и двете песни съсдържат части с тежки вокали, които обаче са симулирани и преработени в студио, а не изпяти по този начин. Много силен пример за използването на тежки вокали от старите рок групи са виковете на Roger Waters в песните на Pink Floyd (в началото на Another Brick in the Wall (part 2) например). Някои пънк-рок групи като The Clash също използват тежки, крещящи вокали в песните си. Но разбира се, нищо от тяхните техники за изпълняване на тежки вокали, няма нищо общо с днешният начин на пеене, познат като death growl.

              Към края на 80те години обаче комерсиалната метал сцена започва да става пародия сама на себе си. Това, което се превръща в mainstream metal, започва да разрушава основната идея и стилът като цяло. Гръндж движението от началото на 90те години изцяло изтласква метъла на заден фон. Когато метълът се завръща отново на сцената в края на 90те, старите силни и могъщи вокали на 80те години са изцяло заменени от певци, които рапират (Fred Durst от Limp Bizkit), крещят (Corey Taylor от Slipknot), ръмжат (Chad Gray от Mudvayne) или най-буквално вият... и всичкото това под музика. Появата на т.нар. алтърнатив метъл и ню метъл групи променя изначално всичко, което сме свикнали да приемам за рок и метъл. И дългокосите, рошави (по общо мнение не мити и пияни) вокалисти с тяхният скрит сексапил остават изцяло в миналото. Те са историята. Да видим обаче какво ни предоставя бъдещето.
              По-късно сформираните метъл групи включват тежки вокали, които са представени по различен начин. Някои дори се връщат към изначалната визия на хеви метъла. Просто някои групи продължават да имат силни, оперно-ориентирани вокалист и това е. Някои имат певци, способни да пеят чисти вокали и тежки вокали. А някои – един чист вокалист и няколко тежкари. Но вече няма да намерим из между mainstream метъл групите, банда с глас, подобен на този на Роб Халфорд...
              И ето я дилемата – чистите вокали или тежките ?
              Днешните метъл фенове имат огромен списък от групи и от под-жанрове, от които да си избират. Всяка малка разлика, нота различна от масата, се приема за нов подстил. И така се оказваме с десетки видове power metal например. (А да не споменаваме, че и самият power metal е под-жанр на класическия хеви метъл). И ето, че имаме Татко Хеви Метъл, първо поколени под-стилове, второ.... и така докато стигнем до последният оптимист на някоя местна клубна сцена. Дори и старите банди и соло изпълнители като Judas Priest, Motley Crüe и Ozzy Osbourne се радват на възраждане на старата им слава. Имаме и много нови групи като Trivium, Killswitch Engage и Lacuna Coil. Някои от почитателите на старият рошав метъл са затруднени да си изберат група от по-новите, тъй като по-голямата част от тях имат тежки вокали.  И се оказва, че или оставаме в миналото с колекцията си от песни или се научаваме да приемаме новите тежки (на моменти прекалено викащи) вокали. И тъй като колекцията ни от стари хитове рано или късно ще свърши, може би е по-добра идея да се насочим към това да приемем и разберем новите метъл банди. Все пак ретрото е краен брой песни, които колкото и да са хубави, са ни до болка познати и в един момент душата ни започва да търси нещо ново и свежо. А новата метъл сцена определено предлага два пъти по-голям избор от старата. Някогашните банди, като вече споменатите Motley Crüe, Bon Jovi, GunsN Roses и т.н., все още пеят на живо, пишат и записват активно песни. И в същото време имаме и много нови групи появили се в последните 15 години.
              Лично аз предпочитам по-високоте гласове, които сякаш се извисяват над музиката, което от своя страна спомага да бъде чут текста и респективно разбрана песента. А ако е възможно изпълнителят да се разхожда между чисти и тежки вокали, най-добре. Но за това вече се изисква много повече талант. Това, което не можем да отречем на ръмжащото пеене е, че то спомага да се изразят определени емоции. За пример можем да дадем албумът на Ayreon The Human Equation, където Mikael Åkerfeldt изобразява образът на Болката именно с тежки вокали. Групи като Epica използват ‘дуети’ – Simone Simons за чистите вокали и Mark Jansen за ръмженето и виковете. Друг такъв пример можем да дадем с Nightwish, където чистите, оперни вокали се изпълняват от  Тarja Turunen (заменена 2005 от Anette Ozlon), а ръмженето от - Marco Hietala. Комбинацията между чисти женски вокали и мъжко ръмжене е един вид пресъздаване на „Красавицата и звяра” – мотив, често използван в готик метъла. Красотата, която се получава от този начин на пеене не може да бъде описана с няколко думи. А енергията, която носят изпълнителки като Tarja Turunen, Simone Simons, Shanon den Adel (Whitin temptation) е толкова (ако не и по-силна) колкото тази, която през 80те години са носили вокалите на Роб Халфорд или Себастиан Бах.
              Много по-млади фенове трудно приемат високите вокали на изпълнители като Bruce Dickinson или James LaBrie. Смятат, че тези гласове не отразяват цялостно емоциите, заложени в песните. А що се отнася до Лабри, лично съм чела не един и не два коментара по темата. Истината обаче е, че именно тези вокали пазят хеви метъла и го държат да не се разпадне изцяло (говорим за класическият, чист хеви метъл, разбира се). Групи има много, но класическите вокали постепенно започват да изчезват от сцената и да се заменят от викове, крясъци и вой. Макар тези похвати да имат свой собствен чар и да носят свое значение и емоция, те не са достатъчни. Успокоителните, високи гласове зареждат с чувства и емоции, които не могат да бъдат предадени само с крясъци.
              И имайки предвид всички стилове и подстилове метъл, които имаме днес, мисля, че има предостатъчно място и за чисти и за тежки вокали. Различните под-жанрове изискват различни типове вокалист. Гласът на Rob Halford е чудесен за Judas Priest например, но някак няма да се върже с музикалната насока на Cannibal Corpse да речем. Както и Jamey Jasta от Hatebreed не би се вързал с Iron Maiden. Едно от най-хубавите неща на метъла е неговата индивидуалност. За разлика от поп-музиката, в рокът и метъла няма нужда да бъдеш ‘модерен’. Особено днес, когато този стил вече не се разбира по един и същи начин. Така както рошавите Motley Crue са рок, така и прилично подстриганият и спретнат Чад Крьогер от Nickelback също е рок. Mainsteam културата в метъла не се изразява толкова силно и остро, колкото във всеки друг стил на музикалната сцена. Освен това не е толкова критична и не поставя толкова строги граници, там където все пак се изказва. И в този ред на мисли, няма смисъл да изхвърляме и заклеймяваме класическите чисти вокали. Даже можем да се радваме, че на сцената все още има изпълнители на Джеймс Лабри, които пеят по този начин. Именно това дава разнообразието на метъла. Както и красотата му.
              Рокът и Хеви метълът са неща, които трябва да опознаеш, за да започнеш да слушаш стабилно. Това не е музика, която можеш да слушаш под нечие влияние или защото например мама и татко имат само такива плочи в къщи. Това не е музика за всеки. Неведнъж съм го казвала и именно поради тази причина не спамя никого с това, което ми харесва на мен. Човек трябва да пожелае да чуе и разбере, за да му хареса. Но който я обикне веднъж, не може да се откаже. Рокът води до силно пристрастяване. Ако не ви понася сега – не започвайте! J


  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

0 Response to "Metal Vocals :: Clean vs. Heavy"

Публикуване на коментар

Penny Lane. Предоставено от Blogger.