The Music Department

Социалните мрежи, като Фейсбук например, добиват все по-голяма популярност напоследък. Куцо и сакато вече има профил във фейса.  И пространството се пълни с най-различни апликации, тестове и други глупости. „Бременна ли си?”, „Каква порода куче си?”, „Ставаш ли за масов убиец?” .. това са ми любимите от всички тестове, които приятели са ме канили да си правя, вероятно за да се опозная по-добре. Е, мисля, че си се познавам достатъчно добре и без да знам каква порода куче съм. J A дали ставам за масов убиец…. Е, ако още някой ме покани да си направя ферма, ще установим на бърза ръка ставам или не J

Понеже съм си любопитна и недоверчива едновременно, реших да го гугълна да видя до колко фейса е прав.И попаднах на следната класация: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Hot_100_number-one_singles_of_1986_(U.S.). Номер едно за 10/5/1986 е "West End Girls" на Pet Shop Boys, на 17/5/1986 е "Greatest Love of All" на Whitney Houston. Което означава, че можем да приемем, че някъде на 16/5/1986, когато съм родена и аз, Pet Shop Boys все още са били номер едно, а песента на Whitney Houston си е пробивала път нагоре към първата позиция.

Лично аз обожавам Synthpop и New Wave музиката и безумно много съжалявам, че вече няма групи като гореспоменатите Pet Shop Boys. Или като много любимите ми Duran Duran, Tears for Fears и Depeche Mode. Или като уникалната Chrissie Hynde от The Pretenders. И точно за това мисля да говоря днес - зa Synthpop и New Wave от най-чист вид; за появата на този тип музика и за края на електро-рок ерата. Край, който макар и да не е официален, се е случил. Защото днес New Wave / Synthpop просто НЯМА. Да, английското дуо Hurts се пъне нещо, но.. Няма да си кривя душата, добри са, даже ми харесват. Схванали са идеята. И наистина са най-близко до истина, но въпреки това онзи New Wave / Synthpop от 80те години остава само спомен.

композиции в музикално и текстово отношение. През 90те години, както и след 2000г се наблюдава известно оживление в стила и в момента New Wave музиката се смята за един от основните жанрове, повлияли инди рок движението.

Самият термин New Wave е бил извор на много противоречия и обърквания от самото си появяване. През 1976г във Великобритания се използва в неофициални публикации на пънк фенове, а по-късно става и част от професионалния музикален жаргон. През същата година английското издание Melody Maker използва термина, за да характеризира групи, чиято музика не може да бъде определена като пънк, но все пак са свързани с жанра. По-късно със същия термин са характеризирани и The Boomtown Rats, чиято музика определено отговаря на основните характеристики на New Wave-а и вероятно е сред първите признаци за появата на нов музикален стил. Към края на 1977г New Wave вече изцяло измества Punk, като определени за underground музика във Великобритания.

Появата на термина New Wave в Америка е свързана със звукозаписното студио Sire Records, което се е нуждаело от термин, с който да характеризира и рекламира най-новите си артисти. Тъй като радио водещите в страната са се противели на термина „пънк рок” и са го смятали за временна прищявка, краткотрайно явление, което ще отшуми много по-бързо, отколкото всички си мислят, от компанията се спират на определението “New Wave”.

Самият стил New Wave носи името си от френското „La Nouvelle Vague”, което преведено буквално на английски означава French New Wave. Френската Нова вълна (La Nouvelle Vague) е направление във френското кино от края на 50-те и 60-те години на 20 век, когато във Франция се появява ново бунтарско движение от млади кинематографисти, чиято цел да покажат на теория и да докажат на практика превръщането на кинокамерата в изразително средство. Идеята им е да използват това изразително средство, за да                                             отворят вратички към фантазиите, мислите и индивидуалността на режисьора. Проследявайки развитието на стила new wave и на групите, които се причисляват към него, ще открием, че и те, както френските си съмишленици правят именно това – отварят вратички към фантазиите и индивидуалността. Само че обектът при тях е слушателя, а изразителното средство – музиката (най-често създадена на синтезатор). Сред първите ‘експериментални групи’ на новата вълна са Ramones и Talking Heads. И докато първите остават в историята като пънкари, вторите трайно предпочитат New Wave-а и  са сред групите развили стила. Според музикалния историк Вернън Джойсън „всички групи, които следват анархичния пример на Sex Pistols, следва да бъдат категоризирани като пънк, докато онези, които са склонни да експериментират, да пишат по-сложни текстове на песните си и да правят „по-полирана” продукция, трябва да бъдат отнесени към New Wave-а.”. И така към първите New Wave изпълнители се причисляват Talking Heads, Mink DeVille и Blondie.

В началото на 80те години обаче терминът New Wave започва да губи популярност във Великобритания, тъй като изведнъж става прекалено общ и спира да категоризира точно определен тип музика. New Wave започва да се използва като нарицателно за почти всички млади изпълнители. Общоприетото мнение е, че този музикален стил умира в средата на 80те години, тъй като развиващите се технологии карат new wave изпълнителите и mainstream поп и рок групите да звучат по-еднакво.

Инвазията на синтезаторите започва още по-времето на New Wave ерата, но добива по-голяма популярност след края й. Ще споменем само някои от по-значителните изпълнения в стила. През 1977г Джорджио Мороден издава заедно с Дона Съмър електронното диско парче "I Feel Love". През 1978г The Human League правят дебюта си с "Being Boiled". В Америка ранният електронен саунд идва от Devo, които използват синтезатори в музиката си още от 1975г. Истинската революция в електронната музика както и в звукозаписната индустрия идва с хита на The Buggles "Video Killed the Radio Star". Новозараждащото се музикално движение започва дса придобива футуристичен облик и звук, който по-късно се пренася в клиповете на New Wave/ Synthpop групите. За пример можем да вземем клиповете на New Order или The Pet Shop Boys, които в най-буквален смисъл представляват смахнати скай-фай приказки, изградени само от различни обекти, предмети и шарени костюми.

В началото на 80те години синтезаторите доминират в музикалната индустрия и напълно изместват диското от клубовете в Европа. Сред най-успешните групи от Synthpop ерата на 80те години са Alphaville, Soft Cell, Depeche Mode, New Order, Blancmange, The Human League, Frankie Goes to Hollywood, Pet Shop Boys, Thomas Dolby, Yazoo, Art of Noise, Heaven 17, OMD, Propaganda, Japan, Thompson Twins, Eurythmics, a-ha, Howard Jones, Telex, Tears For Fears, Modern Talking, Bananaramа. В началото синтезаторът звучи малко по-мрачно и по-зловещо, но в последствие развиващите се технологии му позволяват да имитира други инструменти и до известна степен смекчават звука, произвеждан на синтезатор. Което от своя страна позволява на mainstream поп и рок групите да започнат да използват този инструмент в композициите си. Това довежда до намаляване на различията между synthpop и mainstream музиката. Голяма част от популярността си този музикален жанр дължи на MTV. Американският филмов режисьор Джон Хюз допринася за разпространението на synthpop -а с филми като Sixteen Candles, The Breakfast Club и Pretty in Pink. А в края на 80те, благодарения на гей публиката, групи като Erasure, Information Society, Anything Box навлизат в денс класациите в Америка.