Their ‘Majesty’ – Dream Theater

Posted in Етикети: | в 2:08

Както вече казах - Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо.


Групата, която не се престарава да бълва албуми и сингли и въобще не се интересува дали песните й ще се въртят по комерсиалните радиостанции или не, съществува вече четвърт век и има армия от верни фенове. Dream Theаter не е от онези банди, които се влияят от тенденциите или модата в музиката, не се интересуват от тълпите и комерсиалните вкусове на публиката. Музикалният им стил им е почти не променен от самото им създаване през 1985година до днес. За много хора те са странни, "прекалено инструментални", дори депресиращи и травмиращи. И така да е на първо слушане, ако човек се вслуша в текстовете им и се остави на музиката да го води, ще открие, че те са магически и способни да пренесат слушателя от едно измерение в друго.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

Dream Theater – A season of change ....

Posted in Етикети: | в 5:48


Когато става дума за Dream Theater, честно си признавам - пристрастна съм. Както се казва - за Dream Theater или добро или нищо. И по някаква ирония на съдбата, тази сутрин ми беше леко помрачена от една новина, свързана с групата – Mike Portnoy напуска Dream Theater. Много мнения изчетох по различни блогове и форуми. За доста от тях не особено ласкави. Не знам, хора, ама Портной е гений, друго не може да се каже! Уникални песни, уникални албуми е създал творческият тандем Портной/ Петручи. Впечатляващи композиции и текстове. На тези, които успяха да го оплюят в социалните мрежи и да се напишат ‘че е било време Dream Theater да си намерят наистина кадърен барабанист’, мога да кажа само, че очевидно не могат да разберат дълбочината на творчеството на Theater. Като се замисля може би след последният албум и по-специално след „Wither” трябваше да се замислим накъде отиват нещата. Песента говори за стресираща част на писането на песни, за творец, който сякаш е достигнал предела на силите си и е ‘блокирал’. Установявайки, че е достигнал до задънена улица, той се отказва само за да намери ново вдъхновение. Целият последен албум на групата Black Clouds & Silver Linings се фокусира върху стресиращите и притеснителните моменти в живота на човек.  И макар „Wither” да е писана от Петручи, а не от Портной, сякаш обяснява много точно последната новина. Или поне това е асоциацията, която може да бъде направена. Майк Портной напуска Dream Theater, за да се отдаде на други проекти. Тъжно. И докато човек чете новината в официалния сайт на групата, за фон звучи не друга песен, а именно „Wither”… Невероятна песен за невероятен творец и неговото ново вдъхновение.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

Linkin Park - „A Thousand Suns”

Posted in Етикети: | в 1:43

                След доста дълго чакане, новият албум на Линкин Парк е факт. Предвиден да излезе официално на 14/09/2010, той вече може да бъде свален от интернет. И да, предвид факта колко дълго го чаках (и почти сънувах) този албум, още щом подочух, му се нахвърлих. Разпространих мълвата и зачаках да се свали. Както каза един приятел – „Банална обложка – минус една точка; сваля се бавно – минус 2 точки.”. Е, това, че се сваля бавно, не е проблем на Линкин, а по-скоро наша лична драма.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

Progressive rock & metal :: За да разберете Dream Theater по-добре ….

Posted in Етикети: | в 6:56

Един от най-сложните и претенциозни стилове в рок музиката води своето начало от 60те години на 20 век и се развива в множество друго под-стилове - симфоничен рок, арт рок, прогресив метъл и др. През 90те години към „прогресив рок” започва да се причислява всичко, което по един или друг начин не може да се окачестви като някакъв друг вид рок музика. Отличителният белег на стила е сложността на композициите, които се изпълняват, а не виртуозността на изпълнителите. Макар да е трудно да се изработи и извади единна дефиниция за този стил, той много лесно се разпознава от останалите рок-стилове, именно заради сложните си композиции и дългите си песни.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

Woodstock

Posted in Етикети: | в 0:45

"We were ready to rock out and we waited and waited and finally it was our turn... ...there were a half million people asleep. These people were out. It was sort of like a painting of a Dante scene, just bodies from hell, all intertwined and asleep, covered with mud.
And this is the moment I will never forget as long as I live: a quarter mile away in the darkness, on the other edge of this bowl, there was some guy flicking his Bic, and in the night I hear, "Don't worry about it John. We're with you." I played the rest of the show for that guy."
— John Fogerty regarding Creedence Clearwater Revival's 3 a.m. start time at Woodstock.


Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

Music for the Masses

Posted in Етикети: | в 2:18

Сутрин, когато си пуснеш някоя музикална програма за фон, установяваш, че нямаш никакъв избор. Ти не просто си принуден да слушаш това, което ти се пуска, но и си поставен в някакви граници, наложени ти от масата – този месец въртим определени пет песни и това е! Но защо една маса, която е изначално ограничена и продължава да се самоограничава всеки ден, да определя каква музика да слушаш ти?

Решението, разбира се, е просто – изключваш телевизора и приключваш с това сутрешно китайско мъчение. И тъй като не се кефиш на Lady Gaga, Beyoncé, Britney Spears и другите слабо известни Mainstream величия, ставаш ‘странен, луд и нищо не разбиращ’. Ха-Ха! Добре, че нищо не разбирам и мисля да продължа „нищо да не разбирам”.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)

July Morning

Posted in Етикети: | в 0:47


Музикалната индустрия днес бълва „хитове” един след друг в най-буквалният смисъл „като луда”. Изпълнителите се надпреварват да записват песнички и да правят видеоклипове. И слушателят (зрителят) е засипан с цветни, шарени, глупави, абсурдни и доста често разголени и граничещи с порното клипове.И дори и да попаднем на нещо симпатично по МТВ например, след месец-два дори няма да си спомним, че тази песен ни е привлякла вниманието. Просто днес липсват класики в класически смисъл на думата. Липсват песни, които да стоят на границата на светове и да се плъзгат леко и нежно към фантастичното, карайки слушателя да се разходи в други измерения и да се откъсне от действителността си по един нежен, различен и мечтателски начин. Точно такива песни обаче свирят Uriah Heep - мелодичен, романтичен и фантастичен рок, а текстовете им успяват да направят абсурдите около нас да звучат смислено, макар и неприемливо. С песни като Come away Melinda и Lady in Black те изкарват на бял свят пороците ни, които ден след ден рушат света, в който живеем.

Прочетете още »
  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
Read Users' Comments (0)
Абонамент за: Публикации (Atom)
Penny Lane. Предоставено от Blogger.