John Lennon - Imagine
Сутрин, когато си пуснеш някоя музикална програма за фон, установяваш, че нямаш никакъв избор. Ти не просто си принуден да слушаш това, което ти се пуска, но и си поставен в някакви граници, наложени ти от масата – този месец въртим определени пет песни и това е! Но защо една маса, която е изначално ограничена и продължава да се самоограничава всеки ден, да определя каква музика да слушаш ти?
Една статия, която ми попадна случайно в интернет... (Беше ми изпратено копие по мейла). И тъй като много ми хареса, реших да я споделя и тук. Има доста истина в нея.. Честно казано ми се иска да знам кой е авторът й... Най-малкото, за да му/й кажа кооооолко е прав!
" ....В последното десетилетие ситуацията в българската поп музика се промени. Промени се и самата музика. Еволюира. По-скоро мутира. Превърна се в нещо неясно какво, трудно за обяснение и възприемане. Разпадна се като политическа сила без лидер. Останаха само някои имена и стари текстове като лозунги, сякаш да ни напомнят какво е било. Сега сме в опозиция. Търсим виновните и обвиняваме. Радиата, че не ни излъчват, музикалните ни телевизии, че им е паднал рейтингът, масовия вкус, поп фолка, балканския манталитет. Докато ние (поп певците) си лаем, керванът (поп фолкът) си върви. Защо не се качим на него, или не създадем свой, с който да продължим? Отговорът – защото всеки такъв си има предводител, който да го оглавява. Ние все още нямаме.